ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1500
София, 29.11.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 295 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.В. като процесуален представител на Д. К. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд /БОС/ от 22.ХІ.2010г. по в.гр.д. № 567/2010г.
Ответницата по касационната жалба К. С. В. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение БОС по въззивна жалба само на Д. В. е потвърдил решението на БРС от 08.ІV.2010г. по гр.д. № 2673/2009г., с което е прекратен сключеният между страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи, ползването на семейното жилище, собственост на съпругата, е предоставено на нея и е постановено след развода тя да продължи да носи фамилното име В..
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че причините, предизвикали дълбокото разстройство на брака, се коренят в поведението и на двамата съпрузи – съпругът се дистанцирал от семейството си, отделил се да живее сам в една стая в семейното жилище, съпругата не положила дължимата гжрижа по укрепване на семейството, рязко променила поведението си към ответника от момента, в който започнала да получава по-високо по размер от него трудово възнаграждение. Семейното жилище, лична собственост на съпругата, следва да се ползва от нея с оглед и невъзможността страните да живеят в него заедно и спокойно. С оглед изричното желание на ищцата и въпреки противопоставянето на ответника е прието, че жената следва да продължи да носи брачното фамилно име, тъй като тя станала известна с него в обществото и смяната му би й причинило неудобство.
В изложението на Д. Кр.В. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът разгледал и решил делото, без да призове ответника, отнемайки му възможността да представи доказателства във връзка с въззивната жалба и нови доказателства, които са извън отговора на въззивната жалба, за последните три години от живота на ищцата и неправомерното й поведение; съдът не поканил страните на спогодба относно семейното жилище и не им посочил последствията. Решението било в противоречие с константната практика по въпросите за вината на ответника при наличие на безспорно установени факти за вината само на съпругата. Изложени са съображения, че въззивното решение било необосновано и неправилно. Съдът не дооценил представените от ответника писмени доказателства /без да се сочат конкретно/ и не отчел заинтересоваността на свидетелите – сестра и дъщеря на ищцата във връзка с въпроса за вината. Съдът не взел предвид, че ищцата не е поискала изрично признаване на вина за разстройството на брака, постановявайки свръх петитум /сочи се т.9 от ППВС № 10/1971г./. В нарушение на процедурата е липсата на указания по чл.145 ал.3 от ГПК за посочване последиците от липса на спогодба относно семейното жилище и липсата на доклад за отказа да се разпредели то по установеното фактическо съжителство. Неправилно били оценени жилищните нужди на ответника, защото съдът не оценил всички доказателства по делото. Сочат се и т.7 от ППВС № 5/77г., т.2 с.4 от ППВС № 12/1971г. и едно решение на ВС по гр.д. № 649/1994г. ІІ ГО.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря на тези изисквания. В него не са посочени процесуалноправните и материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изводите му по разглеждания спор, атакувани с касационната жалба – редовно призован ли е касатора за проведеното на 19.10.2010г. в негово и на процесуалния му представител отсъствие открито съдебно заседание, насрочено за тази дата в отложеното по тяхна молба поради заболяването им заседание на 28.ІХ.2010г., въпреки невръчването на призовки за него; следвало ли е въззивният съд да прикани страните на спогодба относно семейното жилище въобще, както и в отсъствие на жалбоподателя; следвало ли е въззивният съд да се произнася относно вината на ответника за разстройството на брака, въпреки липсата на изрично искане за това на ищцата и при заявено от него искане относно нейната вина. Релевираните в изложението съображения представляват оплаквания за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност, а те са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, които, обаче, се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. А, както вече бе посочено, съдът няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросите от изложението или от касационната жалба. При това положение при липса на основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 от ГПК/ предпоставка касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд № 468 от 22.ХІ.2010г. по гр.д. № 567/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: