О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 09.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 259 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С определение без номер от 28 септември 2011 г. производството по делото беше спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 3 за 2011 г. на ОСГК. След постановяването на ТР № 3 от 16 януари 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, касационният съд следва да се произнесе по касационната жалба като възобнови производството по делото.
Производството е образувано по касационната жалба на С.О.У. “П. В.” [населено място], представлявано от директора Е. Р., чрез процесуалния му представител адв. Е. Х., против решение без номер от 30 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 664 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 193 от 30 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 4606 по описа на районния съд в гр. Шумен за 2009 г. за признаването за незаконно на уволнението на М. П. Х., отмяна на заповедта за уволнение, възстановяването на Х. на заеманата преди уволнението длъжност учител по физика и осъждането на училището да заплати на Х. сумата от 2615,33 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 12 ноември 2009 г. – 12 май 2010 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, както и за осъждането на касатора да заплати такси и разноски.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото в отговора на исковата молба касаторът посочил, че подборът по отношение качеството на работа не се основава на показаните резултати в осемте дни между възстановяването на ищцата на работа и новото уволнение, а въз основа на работата на сравняваните учителки през дългия им стаж в училището; учителките са сравнявани по множество показатели и ищцата е получила по-малък брой точки; оценките на комисията са възприети от директора и е решено на работа да остане другата учителка, която работи по-добре и има правоспособност да преподава и по друг учебен предмет; преценката на работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения е субективна и не може да се замести от преценката на съда и не би следвало съдът да изисква работодателят да ангажира доказателства как е формирана неговата субективна преценка и дали тази преценка отговаря на обективната действителност, защото работодателят може най-добре да прецени и защити интересите на училището. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че материалноправният въпрос от значение за изхода на делото е трябва ли работодателят да доказва в процеса съответствие на преценката си за качество и начин на изпълнение на трудовите задължения от страна на сравняваните при подбор служители с обективната действителност, като разрешението, дадено от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС. Представят се пет решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Ответницата М. П. Х. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Р., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че промяната в щатното разписание е била извършена след предходно уволнение на ищцата и преди възстановяването й на длъжността, заемана преди уволнението; подборът е бил извършен между заемащи сходни длъжности учител по физика и учител по физика и информационни технологии; при сторено от ищцата оспорване на оценките на комисията по подбора и непредставени от работодателя, чиято е доказателствената тежест за законността на извършеното уволнение, доказателства за обективност на оценките по критерия “качество и начин на изпълняване на трудовите задължения”, е недоказано, че осъщественият подбор е законосъобразен и правилен; искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен за сумата от 2615,33 лева.
Като съобрази посочените доводи в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като поставеният правен въпрос е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 16 януари 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, с която е преодоляно противоречието в съдебната практика на ВКС. В посоченото задължително за прилагане от съдилищата тълкувателно решение се приема, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При даването на това разрешение касационният съд е приел, че подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се упражни в границите, установени от закона, а не по целесъобразност. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. ВКС още приема, че формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка, а доказването му при оспорване на неговото извършване или на включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификацията на работника/служителя с оглед възложената работа, е допустимо с всички доказателствени средства.
Ответницата претендира присъждане на сторените в касационното производство по делото, които са в размер на 150 лева по договор за правна защита и съдействие, заплатени. Сочената сума й се дължи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение без номер от 30 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 664 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2010 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА СОУ “П. В.” [населено място], представлявано от директора Е. Р., да заплати на М. П. Х. от гр. Шумен, [улица], сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: