О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 18.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №672/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Д. Ч. – процесуален представител на ищцата Д. А. Х. от [населено място], против въззивно решение №169/10.12.2010 г. по гр.д.№480/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1116/27.7.2009 г. по гр.д.№404/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, ХІІ състав, с което са отхвърлени предявените от Д. А. Х. от [населено място], против О. д. на МВР- . за сумата 24000 лева, против П. на Р. Б. за сумата 72000 лева, против М. на п., В. с. с. и П. на Р. Б. – солидарно, общо за 204000 лева, всички суми представляващи обезщетение за неимуществени вреди – стрес, поради незаконното задържане на родителите й от служители на І РПУ на МВР – В. на 04.12.2002 г., вследствие на което е останала сама и без средства до 17.12.2002 г., на основание чл.49 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че е безспорно , че твърдяното задържане под стража на родителите на ищцата е разпоредено за три дни, считано след датата на 24-часовото задържане с постановление от 03.12.2002 г. на В. и изпълнението му е възложено на началника на Р. – В. и началника на затвора във В.. Прието е също така, че на 06.12.2002 г. в съдебно заседание, проведено в ОС – Варна относно определяне на първоначална мярка за неотклонение, в присъствието на преводач, майката на ищцата е заявила, че има кой да се грижи за детето Д.. Съдът е приел, че ищцата не е установила твърдението си, че майката й не е заявявала, че за нея има кой да се грижи, а и липсват данни за извършване на поправка на протокола от проведеното съдебно заседание в посочения смисъл. Поради това съдът е стигнал до извод, че предвид доказателствената сила на протокола от съдебното заседание за удостоверените в него действия, следва да се приеме факта, че изявлението от страна на майката е направено.
Варненският апелативен съд е приел за установено, че с определение от 17.12.2002 г. по ЧНОХД №338/2002 г. на АС – Варна, мярката за неотклонение на майката е била изменена от “задържане под стража” в “парична гаранция”, но само по себе си това обстоятелство не може да обоснове отговорност на ответниците, а дори и ищцата да е останала сама, не може да се приеме, че са налице противоправни действия от страна на ответниците. С оглед заключенията на назначените но по делото комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи и събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е стигнал до извод, че състоянието на ищцата е резултат от комплексни въздействия – страх от това, че ищцата и семейството й ще бъдат върнати в Т., трудности при усвояването на българския език и невъзможността на общува с връстниците й, стрес от задържането на родителите, преместване в друго училище, поради нисък успех І езикова гимназия. Въз основа на това е направен краен извод за недоказаност на причинната връзка между действията на ответниците и състоянието на ищцата, като това се обуславя от строгата личностна индивидуалност и описаните странични фактори, които са могли да повлияят на нейното психическо състояние, което не следва да се вменява във вина на ответниците.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Допустимо ли е извършването на арест в присъствието на дете, грубо отношение към него по време на ареста и пълна дезинформация за съдбата на родителите му ?;
2. Допустимо ли е да бъде нарушен чл.7, ал.ал.1 и 2 от Закона за закрила на детето и извършилите ареста на не уведомят А. за з. на д. – ДСП – В., че при задържането на родителите при дома е останало само дете без родителски надзор и нуждаещото се от закрила ?;
3. Допустимо ли е ответните страни да не изследват в каква среда и кой ще полага приоритетно грижи за детето на лишените от свобода, както и да не се изследва дали полагащият грижи е годен и дали притежава необходимите родителски и възпитателски качества, както и средства за издръжка за детето и има ли съгласие от страна на родителите именно този човек да се грижи за детето им ?;
4. Допустимо ли е да се кредитират показанията на задържаната за умишлено престъпление и да не се извърши проверка на изложеното от нея ?;
5. Допустимо ли е да не може да се приеме, че , че действията на органите на са причинили сериозно постравматично стресово разстройство и прогнозата да стане хронично “;
6. Необходимо ли е да се изследва дали наистина и била налице вина у длъжностни лица на ответните институции, нещо, което съдът не е сторил и делото е било решено при непълнота на доказателствата ?;
7. Допустимо ли е едно дете да бъде оставено само и никой да не отговаря за това ?;
8. Допустимо ли е приложените доказателства да не бъдат приети като такива и да не бъдат обсъдени в съдебното решение ?.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – М. на п., посредством процесуални си представител – младши юрисконсулт П. Р., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Останалите ответници по касация не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация – М. на п., намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Част от въпросите/бланкетни и фактически/ по естеството си представляват касационни оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закони, които обаче следва да бъдат разгледани, една когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване – въпроси №№1-4, 5, 7 и 8.
Поставени са и въпроси, които са свързани с твърдяни от ищцата нарушения на ответниците по исковата молба, което обаче представлява изтъкване на доводи във връзка с предявения иск, а не въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – въпроси №№3 и 6.
Поставя се и въпрос, който не е бил предмет на разглеждане изобщо от въззивната инстанция, тъй като за него не са били наведени доводи във въззивната жалба, както й въззивната инстанция да не е приела и обсъдила представени пред нея доказателства – въпрос №8.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №169/10.12.2010 г. по гр.д.№480/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., по подадената от адв. Д. Ч. – процесуален представител на ищцата Д. А. Х. от [населено място], касационна жалба, вх.№362/24.01.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: