4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1495
София, 28.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №367/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат Н. Д. – процесуален представител на ищеца П. В. П. от [населено място], против въззивно решение №601/14.12.2010 г. по гр.д.№958/2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.к., ІІІ-ти състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1423/13.7.2010 г. по гр.д.№3153/2010 г. по описа на Плевенския районен съд, VІ-ти граждански състав, предявеният от П. В. П. от [населено място] против К. Ветов Д. от същия град иск с правно основание 55, ал.1 ЗЗД за сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за получено на неосъществено правно основание.
Въззивната инстанция е приела, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал, че между страните по спора е сключен писмен договор за поръчка за продажба на земеделска земя, че процесната сума е преведена за изпълнение на задължението по такъв договор, както и че договорът е развален, поради неизпълнението му от страна ответника или договорът не е сключен, поради несбъдване на определено условие, посочено в договора за поръчка, поради което ответникът дължи връщане на получената сума, с която неоснователно се е обогатил.
Освен това окръжният съд е изложил съображения за липсата на писмена форма на договора за поръчка с нотариална заверка на подписите съгласно чл.292, ал.3 ЗЗД, която е необходима както с оглед доказване сключването на договора, така и с оглед неговата действителност. Въз основа на изложеното съдът е приел, че с оглед изложеното в исковата молба искът се явява недоказан по основание, поради което е неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че в противоречие с практиката на ВС – ППВС №1/1979 г. и определение №286/28.5.2009 г. по т.д.№375/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., въззивната инстанция се произнесла по материалноправен въпрос за това, какви са предпоставките за уважаване на иска по чл.55, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗД и може ли да се иска на отпаднало основание – чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД връщане на сума, авансово платена по договор, развален поради неизпълнение. Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи този за приложението на чл.154, ал.1 ГПК и разпределението на доказателствената тежест за доказване от страните на твърдените от тях обстоятелства и направените възражения. Във връзка с това се твърди, че въззивният съд не е обсъдил изрично направеното във въззивната жалба и поддържано оплакване за неправилност на постановения съдебен акт, поради нарушаване на процесуалната норма на чл.154, ал.1 ГПК и неправилното разпределяне от първоинстанционния съд на доказателствената тежест между страните, като не са обсъдени направените доводите и не са изложени мотиви. Сочи се, че при всички случаи невъзможността за изпълнение на задължение по договор представлява отрицателен юридически факт, доказването на който не може да бъде вменено в тежест на ищеца. Излага се, че след като ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че сделка за покупка на земя няма и не е сключвана такава, е следвало да докаже, че процесната сума е получена от него на валидно и осъществено правно основание, като докаже изпълнението си по договореността между страните. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи и чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – К. Ветов Д., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което цената на иска е над 5000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Соченият от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е неотносим към изводите на въззивната инстанция. За да се постави въпрос за наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл.55, ал.1, хипотези 2 и 3 ЗЗД, следва ищецът да докаже твърденията си за наличието на договор, по който основанието е отпаднало или не се е осъществило. В процесния случай с оглед заявеното в исковата молба съдът е стигнал до извод, че изобщо липсва договор между страните, за какъвто ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът не е обсъждал наличието на някоя от хипотезите на горепосочената правна норма.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос.
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос, тъй като той е свързан с доказване съществуването на договор относно, който да е налице някоя от хипотезите на чл.55, ал.1, хипотези 2 и 3 ЗЗД. Действително във въззивната жалба ищецът и касационен жалбоподател в настоящото производство е навел доводи за процесуални нарушения относно разпределяне на доказателствената тежест на фактите и обстоятелствата по настоящия казус, но за да се обсъждат такива доводи и да се стигне до изводи на съда по тях е необходимо най-напред ищцовата страна да докаже фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията си, а именно наличието на договор по отношение на който е налице някоя от хипотезите на чл.55, ал.1, предложения 2 и 3 ЗЗД. При отсъствието на каквито и да е доказателства за наличието на твърдяния в исковата молба договор всякакви други твърдения, доводи и възражения се явяват ирелевантни за спора.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №601/14.12.2010 г. по гр.д.№958/2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.к., ІІІ-ти състав, по подадената от адв.Н. Д. – процесуален представителна ищеца П. В. П., касационна жалба, вх.№666/20.01.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: