5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
гр. София, 11.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4902 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2996/05.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 19011/2014 г. от ІV „в” въззивен състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни, като е отменил решението на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е уважил обективно съединените искове.
СГС е приел, че процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ /поради сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя/. Приел е, че твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с недействителност на клаузата на т. 3 от сключеното между страните допълнително споразумение от 01.08.2013 год., с която е уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, поради противоречието и с чл. 70, ал. 5 КТ, предвид обстоятелството, че в исковата молба са изложени твърдения, че се касае за последващ трудов договор при същия работодател за длъжност /длъжности/, която не се отличава от заеманата преди това от нея по окончателен и безсрочен договор. Съдът е приел, че възражението за недействителност е основателно. По този извод на съда са изложени съображения в насока, че клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, като срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа. Съдът е приел, че при идентичност на работата повторна проверка на годността на работника с договор по чл. 70 КТ е ненужна и затова законът не я позволява. В тази връзка, съдът е направил преценка за идентичност на трудовите функции , с оглед естеството на възложената работа – трудовата функция в съществените й права и задължения, с оглед ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ, което обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. Съдът е приел, че ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не е установил, че с ищцата е сключен договор за нова работа, със съществено различна трудова функция от изпълняваната дотогава. Съдът е извършил съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността „управител, супермаркет, заместник” и за длъжността „касиер, главен, в търговски обект”, като е установил сходство по отношение на основни трудови функции /като е отчел, че не всички трудови функции са основни и съществени/ – носене на материална отговорност за стоката, паричните средства, техническите съоръжения и оборудване в магазина; отчитане на оборота на касите на търговския обект; обучение на новопостъпили служители; контрол за спазването на трудовата дисциплина; отговорност за зареждане със стоки, правилното им излагане, търговски вид, етикиране и срок на годност; следене на техническото състояние на техническите съоръжения; отговорност за правилно попълване на касовите книги; изготвяне на отчетни документи. Въз основа на извършеното сравнение, съдът е приел, че и двете длъжности включват задължения по ръководство и контрол, като разликите се дължат на това, че първата заемана от ищцата длъжност /по безсрочно трудово правоотношение, което е било прекратено по взаимно съгласие на страните/ – „управител, супермаркет, заместник”, е с повече и по-значими управленски функции с оглед йерархичното й място в структурата на предприятието – те се упражняват по отношение на по-голям кръг от дейности и работници/служители, в т.ч. и по отношение на тези, които изпълняват длъжността „касиер, главен, в търговски обект” /например: ако заемащият длъжността „касиер, главен, в търговски обект” следва да участва в поддържането на хигиената на персонала и при преоценяване на наличните в магазина количества стоки, то заемащият длъжността „управител, супермаркет, заместник” – организира и контролира тази дейности, а отделно от това последният контролира всеки от служителите, подпомага управителя в решаването на въпроси по управление на персонала и контролира правилното изготвяне на документи в тази връзка, изготвя графици за работата на персонала, контролира и следи за полагането на извънреден труд, извършва сумираното изчисляване на работното време, контролира дейността на операторите по правилното изписване на стокови разписки/. Въз основа на горното, съдът е приел, че комплексът от трудови функции на длъжността „управител, супермаркет, заместник” е по-широк, но обхваща и тези, които са определящи за длъжността „касиер, главен, в търговски обект”, като същевременно липсват други съществени нови трудови задължения на втората от посочените длъжности. Съдът е направил извод, че в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ при преназначаването на ищцата е включен срок за изпитване – нарушен е принципът на еднократност и изключителност на договора за изпитване.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационните основания се сочат правни въпроси, разрешени според касатора при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешавани от съдилищата.
Процесуалноправният въпрос, сочен от касатора е, допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на твърдени за пръв път във въззивната жалба факти, които несъмнено са били известни на въззивника и за които не е доказал или твърди, че са новооткрити за него, особено, ако с тези факти се изменя основанието на предявения иск.
Този въпрос се поставя от касатора в контекста на неговото твърдение с касационната жалба, че съдът недопустимо е извършил сравнение на трудовите функции за длъжностите „заместник управител” и „главен касиер”, тъй като с исковата молба не са наведени доводи за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение в тази насока.
Съдът не е въвел нови факти и основания за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение за пръв път във въззивното производство, напротив, позовал се е на разпределението на доказателствената тежест, като е приел, че ответникът носи доказателствената тежест да установи, че с ищцата е сключен договор за нова работа, със съществено различна трудова функция от изпълняваната дотогава, който спор е въведен от ответника, с отговора на исковата молба – стр. 3 от отговора на исковата молба, първи абзац, лист 69 от първоинстанционното производство. С отговор на исковата молба, ответникът е изложил твърдения, с които е целял до докаже, че „ищцата е назначена на друга и съществено различна от заеманите преди това от не длъжности”. В тази връзка, с оглед въведения именно от ответника спора относно горното обстоятелство, съдът е извършил съпоставката на трудовите функции на двете длъжности. В тази насока, съдът е процедирал по начин, различен от този съобразно задължителната съдебна практика, сочена от касатора, като липсва и соченото противоречие със същата, като касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Втората група правни въпроси, касаят задължението на съда, при изследването на наличие на идентичност на трудовите функции на две длъжности, респ. за включване в обема на едната от трудовите функции в другата, да се сравняват не само общите, но и специфичните, свойствените за длъжностите съществени техни функции. В тази насока се сочи противоречие с практиката на ВКС, с оглед представените по делото съдебни решения на ВКС, както решения на въззивни съдилища, с оглед позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.В случая, съдът е извършил сравнение на всички трудови функции на двете длъжности, в т.ч. основни и специфични, като е достигнал до извод за идентичност и включване в трудовите функции на заеманата в предходен период длъжност на длъжността, за която е сключен срочния трудов договор. В тази насока липсва противоречие с цитираната съдебна практика във връзка с поставените правни въпроси в тази насока.
Поставя се и правен въпрос, когато е изминал достатъчно дълъг период от момента на прекратяване на трудов договор за определена длъжност, при сключването на нов договор със същия работник за същата или сходна длъжност, ограничението по чл.70, ал.5 КТ да не намира приложение, респ. всяка една от страните да има право да поиска включване на клауза по чл.70, ал.1 КТ в нейна полза. На първо място, въззивният съд не е формирал правни изводи по така поставения правен въпрос, поради което въпроса не е относим към производството по чл.288 ГПК, доколкото изискването на чл.280, ал.1 ГПК е въззивният съд да се е произнесъл по правния въпрос. На следващо място, соченото решение на ВКС № 261/2014 г. по гр.д.№ 1477/2014 г. на ІVгр.отд. в отговора на правния въпрос, не се съдържа извод по сочения правен въпрос, а именно в тази част решението на ВКС по чл.290 ГПК формира задължителна съдебна практика, поради което и на това основание липсва соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора основания по допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в производството по чл.288 ГПК, затова производство и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените съдебни разноски, в размер на 1500 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2996/05.05.2015 г., постановено погр.д.№ 19011/2014 г. от ІV „в” въззивен състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адв. Г.П. да заплати на Д. С. Д. сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.