2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
гр. София, 18.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 91 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. против решение № 1706/02.08.2013 г., постановено по гр.д.№ 3926/2012 г. от 1-ви състав на Апелативен съд – София.
Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по делото е спряно с определение на състава на ВКС № 87/18.03.2014 г., на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на ТД№7/2013 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемане на решение, поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК, производството по делото следва да се възобнови.
С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователно искането на К., направено на основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./. за да достигне до този извод относно основателността на искането, въззивния съд е приел, че са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод за законност на сумите, с които е придобито имуществото, чието отнемане се иска. В тази връзка съдът е ценил както частните свидетелстващи документи, оспорени от ищеца по делото, така и извлеченията от банкови сметки, удостоверяващи парични преводи. Свидетелските показания са допуснати във връзка с оспорването на разписките и др. частни документи, представени от ответниците, по оспорване на ищеца. В тази връзка, съдът е приел, че свидетелските показания са допустими и от тях се установява реалното предаване на сумите по разписките, както и основанието за това – дарение от близките на ответниците по делото. На следващо място, съдът е приел, че липсват доказателства за придобиването на каквато и да е част от имуществото, чието отнемане се цели, със средства, получени от престъпна дейност, за осъществяването на която е са постановени осъдителни присъди – за укриване на незаконно придобит от другиго дървен материал на стойност 337,95 лева, както и второ престъпление от същото естество, както и престъпление по чл.339, ал.1 НК – незаконно държане на огнестрелно оръжие, ответниците са придобили имуществото.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързани с допустимостта на доказателствените средства, въз основа на които е допустимо установяването на законността на доходите, с които е придобито имуществото, чието отнемане се иска от ищеца. В тази връзка се сочи противоречие на възприетото от въззивния съд с практиката на ВКС. Сочи се и правен въпрос, следва ли да се установи връзка между конкретното престъпление и конкретното придобиване на имущество или следва да се направи обосновано предположение за наличието на такава връзка. По втория въпрос се сочи касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата.
По правния процесуален въпрос, относно допустимостта на доказателствените средства за установяване на законност на доходи, с които е придобито имущество, съдът не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос. Съдът е допуснал и обсъждал гласни доказателства относно основанието за паричния превод от страна на брата на ответника – осъден с влязлата в сила присъда, не и самия превод, за който са събрани писмени доказателства, като е направил извод за наличието на дарение от страна на брата на ответника, който от дълги години е живял в САЩ и е имал безспорно добри материални възможности. Свидетелските показания са допуснати от съда и обсъдени от въззивния съд за установяването на истинността на оспорени от ищеца частни документи, представени от ответниците, като в тази насока липсва соченото противоречие със задължителната практика на ВКС относно допустимостта на гласните доказателства в този случай.
По въпроса относно следва ли да се установи връзка между конкретното престъпление и конкретното придобиване на имущество или следва да се направи обосновано предположение за наличието на такава връзка= По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обобщена с ТР №7/2013 г. на ОСГК на ВКС, прието след подаването на касационната жалба и образуването на настоящото касационно производство. Според тази задължителна съдебна практика, законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и този извод се налага от граматическото тълкуване на неговите текстове. Във всички разпоредби на ЗОПДИППД(отм.), включително тези, определящи предметния обхват на закона – чл. 1, неговите цели – чл. 2, предпоставките за отнемане на имущество – чл. 3 и предмета на отнемане – чл. 4-10, както и в заглавието на нормативния акт е записано, че имуществото е „придобито от престъпна дейност”. Имуществото се определя като вид облага и то, именно от установената по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) престъпна дейност и тази връзка е необходимо условие, за уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД(отм.).
Изключването на връзка между престъплението и придобиването на имуществото, освен това, ще наруши правото на субектите по чл. 4-9 ЗОПДИППД (отм.). на справедлив съдебен процес и правото на пропорционалност в ограничението на правото на собственост.
Необходимостта за наличие на връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото сочи и анализът на чл. 7, т. 2, предл. 1 и чл. 8 ЗОПДИПД(отм.). Елемент от фактическия състав, в двете хипотези, е знание у третите лица – приобретатели на имуществото, за престъпното деяние и за връзката му с придобиването на имуществото от прехвърлителя. По иска с правно осн. чл. 7, т. 2, предл. 1 ЗОПДИПД(отм.), К. – ищец следва да установява по пътя на пълно главно доказване подобно знание у третото лице относно извършването на конкретното престъпление, както и фактите, обуславящи връзката му с придобиването на имуществото. За уважаването на иска по чл. 8, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) също е необходимо да се установи знание у изброените в правната норма трети лица, че имуществото е било придобито от прехвърлителя от престъпна дейност. Оборимата презумпция по чл.8, ал. 2 ЗОПДИППД(отм.), че знанието на лицата по ал. 1 се предполага до доказване на противното, само обръща тежестта на доказване – тя е за ответниците, които трябва да проведат обратно доказване, че към датата, на която са придобили имота не са знаели или не биха могли да знаят за извършеното престъпление от прехвърлителя и фактите, обуславящи връзката му с придобиването на имуществото, предмет на сделката.
По аргумент от противното, ако се приеме тезата, че законът не предполага наличие на връзка между престъпната дейност и имуществото, чието отнемане се цели, тогава би било без значение дали придобиването му е от установеното престъпно деяние. Това би означавало, че щом липсва законен източник на доходите за придобиването му, то се отнема, но това би лишило от смисъл да се установява престъпната дейност и в закона изрично да се изброяват престъпните състави, като елемент от правото на държавата да отнеме имуществото. Ако смисълът е, че мярката се прилага като вид санкция спрямо лица, за които е установено, че са извършили престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.), без оглед връзката с престъпната дейност, тогава в специалния граждански закон е предвидено допълнително наказание, извън тези по чл. 37 от Наказателния кодекс (НК), което се налага не по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), а такъв подход е недопустим за законодателя, след като съгласно чл. 3 НК, последният се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. Това означава, че установяването на престъпното деяние (извън случаите по чл. 124, ал. 3 ГПК), признаването на дееца за виновен в извършването му, определянето на наказанието и налагането му, са в предметния обхват на НК. Конфискацията, като вид имуществена санкция за извършено престъпление, е изрично уредена в НК, и е възможно наказание, включително за болшинството от хипотезите, уредени в чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД(отм.). Тя се прилага само спрямо притежавано от дееца имущество, тъй като наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление, трябва да е съответно на престъпното деяние, без значение дали придобиването на конфискуваното имущество е във връзка с престъпната дейност на дееца.
Съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД не преценява доколко отнемането на конкретно имущество се явява съответно, като санкция, на престъплението, нито степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Отнемането по ЗОПДИПД (отм.), също така, има по-голям обхват по отношение на обектите, а също и на субектите, спрямо които може да се приложи. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност.
С решението си, въззивния съд е постановил решението въз основа на правните си изводи, които изцяло съответствуват на посочената по-горе задължителна съдебна практика, отразена в ТР №7/2013 г. на ОСГК, поради което не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и с оглед приемането на посоченото тълкувателно решение, на соченото от касатора основание – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по касационната жалба И. Ю. и А. Ю. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, в размер на 500 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/20.12.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 91/2014 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1706/02.08.2013 г., постановено по гр.д.№ 3926/2012 г. от 1-ви състав на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА К. с адрес за призоваване [населено място], [улица] да заплати на И. Р. Ю. и А. Г. Ю. сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.