5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 04.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2514 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. И. Й., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ц. С., против решение № 109 от 29 март 2017 г., постановено по в.гр.д. № 55 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., в частта му, с която се отменя решение № 722 от 30 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 1363 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. К. К., с адрес в [населено място], против Й. иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето, вр. чл. 88, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 9000 лева платено възнаграждение по договор за консултантски услуги, и вместо него Й. е осъдена да заплати на К. сумата от 9000 лева, представляваща авансово платено възнаграждение по развален договор за консултантски услуги от 2014 г., получена при отпаднало правно основание, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касаторката са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът за пълно неизпълнение от страна на изпълнителя по договор за консултантски услуги, заради което е прието, че сумата се дължи като получена на отпаднало основание, тъй като касаторката е изпълнила добросъвестно задълженията си по договора. Сочи се, че страните са сключили изрично съглашение за условията, при които се допуска да се разпадне облигационната връзка помежду им, и така предпоставките на чл. 87 ЗЗД се твърди да са неприложими. Според касаторката с изпратеното предизвестие не са настъпили последиците на развалянето на договора за връщане на даденото по правилото на чл. 88, ал. 1 ЗЗД за обратното действие, защото престиралият кредитор е получил насрещно изпълнение (извършени са посочените в договора и възложени от ищеца действия) и не му се дължи връщане на даденото поради отпаднало основание. Допълнително се изтъква, че мярката, по която е следвало ищцата да кандидатства, е открита на 01.03.2016 г., а договорът е сключен на 25.08.2014 г. и през този времеви период не са могли да бъдат извършвани действия от страна на консултант-изпълнителя във връзка с изпълнението на задължението по договора по обективни причини, поради което следва да се приложи частта от договора, регламентираща въздействието на непреодолима сила. Затова се твърди, че дори ищцата да е изгубила интерес от изпълнението, причината за това не се дължи на забава от страна на изпълнителя, а на причини, за които той не отговаря, които са от извънреден характер, и които не биха могли да му се вменят във вина. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Е. К. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Въз основа на установеното по делото: сключеният между страните договор за консултантски услуги от 01.09.2014 г., заплатеното от ищцата авансово на изпълнителя възнаграждение от 9000 лева, изготвен на 30.09.2014 г. проект за технологична линия за производство на пелети от дървен материал, предизвестие за прекратяване на договора от 09.03.2016 г., изразено от изпълнителя несъгласие с развалянето на договора, тъй като изпълнението по него продължава и проектът, предмет на сключения договор, е готов и може да бъде получен, непредадена пратка от 16.03.2016 г., въззивният съд приема за изпълнено задължението на възложителя да заплати възнаграждението по договора. Отправеното предизвестие за прекратяване на договора от м. март 2016 г. поради неговото неизпълнение, е прието да съставлява по същината си изявление за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ла. 1 ЗЗД, тъй като съдържа волеизявление за връщане на даденото авансово възнаграждение; избрания от кредитора начин за разваляне на договора не е в противоречие с уговорката между страните, тъй като уговорката касае хипотеза на отказ от договора по време на изпълнението му при основателна причина за това и заплащане на направените разходи за извършената работа, докато в случая е прието да е налице пълно неизпълнение на задълженията на консултанта да предостави на възложителя изготвен технологичен проект в срока от 45 календарни дни. След тълкуване на разпоредбите на чл. 264 ЗЗД се приема, че консултантът не е доказал, че освен изпълняването на поетото задължение за изготвяне на технологичен проект за цех за производство на пелети в уговорения 45 дневен срок от подписване на договора, е предал работата (проекта) на възложителя в същия срок, съответно че възложителят е приел работата, а поканата до възложителя да получи готовия проект е изпратена след получаване на уведомлението за разваляне на договора. По доводите за обвързаността на сключения между страните договор с кандидатстването на ищцата по подмярка 6.4 „Подкрепа за инвестиции в установяването и развитието на неселскостопански дейности” от ПРСР 2014 г. – 2020 г., съдът отказва да се произнесе, защото те са въведени след изтичане на законните срокове за това, а и процесният договор за консултантски услуги не съдържа подобна обвръзка.
Нито един от поставените от касаторката въпроси не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За първата група въпроси: допустимо ли е да се приеме, че е налице пълно неизпълнение от страна на изпълнителя по договор за изработка, при положение, че изпълнителят (вероятно касаторката е имала предвид възложителя) не е проявил никаква инициатива за получаване на изработеното след изтичане срока на договора; необходимо ли е да се изследва поведението на възложителя при бездействие от негова страна да получи работата, предмет на договора, касателно установяване на обстоятелството дали изпълнителят е в неизпълнение, когато не е предал работата в уговорения срок; допустимо ли е съдът превратно да тълкува поведението на изпълнителя, а именно, че след като не е предал изработеното в уговорения срок, то същият е неизправна страна и поради това обстоятелство възложителят да има възможност да развали договора и да иска платената цена на отпаднало основание; както и по въпроса представлява ли неизпълнение по договор за изработка непредаването на работата в уговорения срок, когато по делото не е било предмет на изследване поведението на двете страни след изтичане на срока, това е така, защото по делото е установено, че фактическото изпълнение за изработване на съответния проект е осъществено в уговорения между страните срок, но то не е било последвано от предаването на изработеното, съответно от приемането на извършената съгласно договора работа, каквото е задължението на възложителя по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Не съществува колебание в разбирането, че едва с предаването на работата изпълнителят се освобождава от задължението си към възложителя – работата се извършва за поръчващия и затова трябва да му бъде предадена. Изпълнителят е в забава, ако не изработи или не предаде работата в уговорения срок. Каквото и да било поведение на страните след изтичане на уговорения срок е без значение за осъществяването на задължението на изпълнителя по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД. При тези съображения е ясно защо не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и въпросите съществува ли задължение на изпълнителя в срока по договора да доведе до знанието на възложителя обстоятелството, че работата е изпълнена, или това задължение възниква след изтичане срока на договора; ако това задължение изтича след срока на договора, има ли значение относно преценката налице ли е неизпълнение от страна на изпълнителя моментът, в който уведомяването е извършено.
Въпросът ако е налице бездействие и от двете страни по договора за изработка относно предаване/получаване на работата, допустимо ли е съдът при преценка коя от страните е изправна, да се ръководи от обстоятелството коя от тях първа е направила изявление съответно за разваляне на договора или за предаване на изработеното, освен че не взема предвид задълженията на страните по договор за изработка, които не могат да бъдат осъществени в друга последователност, освен чрез предаване, последвано от получаване, не е обуславящ изхода на спора. Съдът в конкретния случай не е изградил извода си за пълно неизпълнение на задълженията по договора на обстоятелството, че възложителят е сторил волеизявление за разваляне на договора преди опита за предаване на работата, а заради неполучаване на изпълнението в срок. Този извод само е подкрепен с установеното по делото, че едва след полученото известие за развалянето на договора, изпълнителят е поканил възложителя да получи готовия проект, т. е., че поетото от изпълнителя задължение не е осъществено в уговорения срок.
Накрая, въпросът допуснал ли е въззивният съд съществено нарушение на процесуалните правила, ако в мотивите си не се е произнесъл изрично по въпроса счита ли въззивната жалба за основателна, не е обусловил изхода на спора по какъвто и да е начин, тъй като становището на съда по основателността на въззивната жалба е ясно изразено както в мотивите (макар без изрично вербално означаване на основателността или неоснователността на жалбата изцяло или частично), така и в диспозитива на обжалвания съдебен акт, а и противоречие между тях не се констатира.
Ответницата прави искане за присъждане на разноски, сторени за касационната инстанция, но доказателство за заплатени такива не представя, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 109 от 29 март 2017 г., постановено по в.гр.д. № 55 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: