4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1112
София, 03.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2158 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. И. З. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Л. Н., против въззивното решение № 1782 от 25 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 161 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е потвърдено решение № 5060 от 8 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 2839 по описа на Софийския градски съд за 2006 г. в частта му за осъждане на З. да заплати на Р. П. С. от [населено място] обезщетение от 18100 лева за ползване без основание на апартамент в [населено място] за периода 3 август 2005 г. – 8 август 2006 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон и е необосновано, защото съдът необосновано приема дължимостта на сумата за процесния период – неправилно се приема, че в случай на прогласена нищожност на придобивното основание на недвижим имот, приобретателят дължи обезщетение за ползването на имота от датата на въвода – преди датата на постановяване на решението за нищожност на придобивната сделка, а според задължителната съдебна практика предявените искове трябва да се отхвърлят, доколкото се претендира обезщетение за период преди датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена нищожността на придобивното основание; съдът неправилно е приел, че среднопазарната цена на процесния имот е установена – не е установено в какво състояние се намира имотът, а експертизата определя наем на база офертни цени, без оглед на имота, и предвид наличие на метро, каквото не е имало през процесния период; установяване упражняването на фактическа власт върху имота през процесния период е в тежест на ищеца; съдът е дал ход по същество въпреки допуснатата съдебно-техническа експертиза, която не е изслушана, и без съдът да е отменил определението си за изслушване на експертизата; съдът не е изслушал допуснат свидетел. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивното решение противоречи на задължителна и незадължителна съдебна практика по въпросите: в случай на прогласена нищожност на придобивното основание на недвижим имот, приобретателят дължи ли обезщетение за ползването на имота за период преди датата на постановяване на решението за нищожност на придобивната сделка (сочат се решение № 131 по т.д. № 268/2009 г., І т.о. по чл. 290 ГПК и две решения по отменения ГПК); дали констатирана със съдебно решение нищожност на упълномощителна сделка и нотариален акт заличава с обратна сила правото на ползване на вещта и от кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от приобретателя по сделка, която е обявена за нищожна – дали от момента, когато е започнал да държи вещта, или от момента, когато е установена нищожността на основанието, на което я държи; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът за доказателствената тежест в производството и задължението за доказване на отрицателни факти (неупражняването на фактическа власт).
Ответникът Р. П. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. П., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че с влязло в сила решение е прогласена нищожност на упълномощаване от страна на ищеца на друг субект да продаде от негово име имота му, съответно на последвалата сделка за продажба на същия имот на касаторката; ответницата е отдала имота под наем – упражнявала е фактическа власт върху имота към момента, определен с исковата молба като начало на исковия период, а след края на исковия период влиза в сила решение по иск по чл. 108 ЗС, като със сила на пресъдено нещо между страните е установено принадлежността на правото на собственост върху имота на ищеца, както и че владението е препятствано от ответницата без правно основание; липсват доказателства за това, че ответницата не е осъществявала лично или чрез трето лице фактическа власт през целия процесен период, а тъй като това възражение е правоограничаващо, то доказването му е в тежест на ползващия се от него, т.е. от ответницата; среднопазарната цена е установена с помощта на експертиза; въпреки дадената възможност на ответницата да докаже влошеното състояние на жилището, доказателства не са ангажирани.
К. съд приема, че не са налице сочените от касаторката основания за допускане на касационното обжалване.
По първия правен въпрос не се обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като доводът за дължимост на обезщетение за ползване на имота за период преди датата на постановяване на решението за нищожност на придобивната сделка не е бил въведен от касаторката в процеса. Съгласно задължителните указания, дадени от ОСГТК по тълк.д. № 1/2009 г., т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и който подлежи на преценка по основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая касаторката не е въвела твърдения в процеса за недължимост на обезщетението по чл. 59 ЗЗД за периода преди датата на влизане в сила на решението, с което е призната нищожността на придобивната сделка, поради което касационното обжалване по такъв проблем не може да се допусне, независимо от наличието на обвързваща съдебна практика по поставения правен въпрос. Същият е отговорът и на втория поставен правен въпрос, който по същината си цели разрешаване на същия проблем.
На последно място се твърди, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът за доказателствената тежест в производството и задължението за доказване на отрицателни факти (по твърдението на касаторката за неупражняване на фактическа власт върху недвижимия имот за част от процесния период). Този въпрос също не обосновава допускане на касационното обжалване. От една страна, по приложението на чл. 154 ГПК е налице изобилна и непротиворечива, включително и задължителна, съдебна практика. Например в решение № 25 по гр.д. № 1832/2010 г., ІV г.о., ВКС, освен възприемането на неизменната съдебна практика по чл. 127, ал. 1 ГПК (отм., но идентичен по съдържание с чл. 154, ал. 1 ГПК), се подчертава, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, откъдето следва задължението всяка страна да носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. ВКС още изтъква, че страната, която носи доказателствената тежест за установяване по делото на съответните факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти – за несъмненото им осъществяване в обективната действителност, а при липса на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си. Именно такова е и разрешението, дадено от въззивния съд – приема се, че доказването на възражението за липса на осъществявана лично или чрез трето лице фактическа власт върху недвижимия имот през целия процесен период, е в тежест на ползващата се от него касаторка като ответница по иска. Тъй като посоченото тълкуване не е в нарушение на обвързващата съдебна практика, а касационният съд в настоящия си състав не намира основание за нейното изменение или изоставяне, то допускане на касационното обжалване не се налага. Ако касаторката всъщност е искала да посочи неправилно ценене на доказателствата относно твърденията й за осъществявана фактическа власт, то е следвало да постави и съответния правен въпрос, но липсата на такъв препятства допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1782 от 25 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 161 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: