5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 12.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5396 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. А. Б. от [населено място], чрез особените му представители адв. Н. А., адв. А. Й. и адв. Б. В., против въззивното решение № 1128 от 3 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 682 по описа на апелативния съд в гр. София за 2014 г., с което е потвърдено решение № 253 от 16 декември 2013 г., постановено по гр.д. № 288 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2012 г. за отнемане в полза на държавата на 55 броя моторни превозни средства, 22,21 лева и 202,15 лева суми по разплащателни сметки, суми в 36 пункта в общ размер от 122344 лева от продажби на леки автомобили, и в полза на К. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, тъй като първата инстанция е приела ненаправени в мотивираното искане на ответника фактически основания и в съответствие с тях е уважил претенцията – съдът е приел налична връзка между престъпна дейност на касатора и придобитото имущество, като се е позовал на престъпна дейност, различна от посочената в мотивираното искане. Твърди се още, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, защото не са налице предпоставките за успешното водене на исковете по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ – не е установена връзка между конкретното престъпно деяние и придобиването на имуществото, а съдът приема наличието на законна презумпция за придобиване на имуществото от престъпна дейност, след като не е налице законен източник на средства за придобиването му, а и част от имуществото е придобито преди извършването на престъпната дейност. Сочи се, че са налице законни източници на доходи за закупуване на моторните превозни средства, произтичащи от продажбата на предходни такива. Поддържа се, че на отнемане подлежи само имущество на стойност от 44802 лева, колкото е облагата от извършеното престъпление. Не са обсъдени направените от касатора доводи пред въззивния съд, и са налице грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, несъответствие на изводите му с логическото мислене, опитните правила, каузалните връзки между явленията, потвърдени от теорията и практиката. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът К., чрез инспектори М. М. и Е. П., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и излага доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е приел за неоснователно твърдението на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение поради непосочване на цената на всеки един от исковете, тъй като в настоящия процес цената на иска няма отношение към определянето на компетентния съд или дължимата държавна такса, а и на предявените два иска – главен и евентуален, в искането е посочена цена. Прието е, че са налице трите кумулативно необходими предпоставки за основателността на претенцията на комисията – лицето е придобило имущество на значителна стойност, за това имущество може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник, и че е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗОПДИППД /отм./. Сочи се, че в мотивираното искане са изложени подробно обстоятелствата, на които се основава искът, посочено е съдържанието на материалното субективно право и са конкретизирани носителите на правоотношенията. Прието е, че няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11 от закона с оглед конкретните обстоятелства, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая. Възприето е заключението на съдебната експертиза за доходите и разходите на касатора за целия период, според което първото от закупените превозни средства е с неустановен произход на средствата, поради което и всяко следващо е закупено със средства с незаконен произход, и е налице отрицателна разлика в средствата от 1512,55 минимални работни заплати, а по договорните цени – отрицателна разлика от 985,53 минимални работни заплати. Прието е, че касаторът е осъден за извършено престъпление по чл. 211, предл. 1 и 2 НК и придобитото имущество е на значителна стойност. Сочи се, че за да се направи основателно предположение за придобиване на имуществото от престъпната дейност, е необходимо да са налице достатъчно доказателства, от които да е видно, че ответникът не е разполагал със средства от законен източник, с които да е придобил притежаваното имущество и липсват други законни източници за неговото придобиване, като ако за имуществото на значителна стойност на осъдено лице не може да се докаже законен източник на придобиване, се презумира, че то е придобито от престъпна дейност изобщо, а не само за конкретното престъпление. Заключено е, че касаторът не е успял да докаже законния източник на средствата за придобиване на имуществото. Отречено е твърдението на касатора, че съдът се е позовал на предишни присъди на касатора, тъй като съответната информация е събрана и анализирана във връзка с приходите и разходите на лицето и придобиването и отчуждаването на имуществото.
К. съд приема, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване, тъй като не се установява нарушение на задължителна съдебна практика.
Първият въпрос е допустимо ли е съдебно решение, с което е разгледан и уважен иск на непредявено от ищеца фактическо основание и следва ли то да бъде потвърдено от по-горния съд. Твърди се, че даденото от съда разрешение – в нарушение на диспозитивното начало първоинстанционният съд се е произнесъл не само по единственото фактическо основание (влязла в сила присъда по чл. 211 НК) за отнемане на имуществото, а и по други две осъждания на касатора, е в нарушение на пет решения на ВКС, постановени в процедурата по чл. 290 ГПК. Правният въпрос обаче не адресира точните мотиви на обжалваното решение. Според обвързващото тълкуване, дадено от ОСГТК в ТР № 1/2009 г., т. 1, правният въпрос, обосноваващ допускането на касационното обжалване, е въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен е в обжалваното въззивно решение, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В процесния случай въззивният съд е възприел представената справка за съдимост на касатора като събрана информация за проверявания период, но липсва каквото и да е позоваване на други осъждания на касатора като основание за извършване на преценката по чл. 4 ЗОПДИППД /отм./, и потвърждаването на първоинстанционното решение, независимо от формалното препращане към мотивите му по чл. 272 ГПК, е основано на собствените изводи на въззивния съд за наличието на съответните законови предпоставки за отнемане на имуществото. Ето защо правният въпрос не е поставен по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, поради което не обосновава допускане на касационното обжалване, а прегледът на представената в тази връзка съдебна практика на ВКС не е необходим.
На второ място се пита достатъчно основание ли е липсата на законни доходи, за да се приеме, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В тази връзка въззивният съд е приел, че текстът на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ изисква за всеки конкретен случай да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник, и че в тежест на лицето е да докаже при условието на пълно доказване, а не само чрез навеждане на предположения за законност на средствата за придобиване на имуществото. В този контекст именно е посочено, че ако лицето е осъдено за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ и се установи, че притежава имущество на значителна стойност и не може да докаже законни източници на доходи за придобиването им, то се презумира, че е придобито от престъпната дейност. Макар обвързващата съдебна практика, намерила израз в нарочното тълкувателно решение на ВКС по процесния закон – ТР № 7/2013 г., ОСГК, да не приема, че с чл. 4 от закона е създадена презумпция, по силата на която след като лицето не може да докаже законни доходи за придобиването на имущество на значителна стойност, то да следва, че имуществото е придобито от съответната престъпна дейност, а ясно е посочено същото генерално разбиране, което се възприема и от въззивния съд – за всеки конкретен случай на искане за отнемане на имущество по реда на ЗОПДИППД /отм./ следва да се направи основателно предположение за връзката на придобитото имущество с престъпната дейност на лицето, но във всички случаи тази преценка се осъществява доколкото не е установен законен източник на средства за придобиване на имуществото.
Третият въпрос е следва ли да има връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая и въз основа на фактите, свързани с престъпната дейност. Както беше посочено при отговора на предходния правен въпрос, отговорът на третия въпрос според цялостните мотиви на въззивния съд е положителен, и това е в съответствие с обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в посоченото ТР.
Най-сетне се пита съдържа ли се в чл. 4 ЗОПДИППД /отм./ презумпция за придобиване на имуществото от престъпната дейност при неустановеност на законен източник на доходи. Този въпрос по същината си преповтаря предходните два въпроса. В посоченото тълкувателно решение е възприето, че неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. Независимо, че въззивният съд в обжалваното решение приема създадена по силата на закона презумпция за придобиване на имущество от престъпна дейност, без съмнение правилни и съответни на смисъла на задължителното тълкуване са изводите му за необходимостта лицето да докаже законност на средствата за придобиване на имуществото, което произтича и от общото процесуално правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Без въпрос от страна на касатора е останал проблемът на чл. 4 от закона – за наличието на основателно предположение, че процесното имущество е придобито от конкретната престъпна дейност на лицето пряко или косвено, както и какво е разрешението на въззивния съд в тази връзка, а според т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касационният съд не може да допуска касационното обжалване по въпрос, непосочен от касатора, тъй като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК само касаторът е властен да определи обема на търсените от съда защита и съдействие в гражданския процес.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1128 от 3 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 682 по описа на апелативния съд в гр. София за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: