2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 05.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2839 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. К. И., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Т. Т., против решение № ІІІ-16 от 28 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1664 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което се потвърждава решение № 1298 от 12 август 2016 г., постановено по гр.д. № 5075 по описа на районния съд в [населено място] за 2015 г., с което е прието за установено спрямо К. Т. Г., че И. му дължи сумите, присъдени в производството по ч.гр.д. №3640/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] – 11860 лева главница, дължима по договор за заем от 18.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2015 г., и е отхвърлен насрещният иск на И. против Г. за заплащане на сумата от 22894,29 лева дължима сума по постигнато между двамата споразумение от 08.04.2014 г. и декларация от 18.09.2015 г., и в тежест на касаторката са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че ищецът не е извършил успешно доказване на исковете – между страните е била налице сложна съвкупност на възникнали правоотношения относно продължено във времето (08.04.2014 г.-18.09.2014 г.) договаряне, уточняване и фактическо прехвърляне на дружествени дялове от Г. на И., и изваждането на отделен елемент (договор за заем и разходен касов ордер) от общия контекст изкривява действителната воля на страните. Касаторката подчертава, че действително предаване на сумата 11860 лева не се е случило, а като „виртуални пари” е оформен документ като гаранция за Г. (описано е развитието на отношенията помежду им според виждането на касаторката), както в действителността се случва в търговските взаимоотношения, и няма логика касаторката, купувайки фирмата на Г., да вземе пари в заем от него. Плащания от страна на касаторката на задължения на ответника, за които той поел задължение да ги поеме с декларация от 18.09.2014 г., били подробно описани в насрещната искова молба. Тези задължения според касаторката неправилно са третирани като дружествени права и задължения. Сочи се, че голяма част от взаимните договореност страните са постигнали в устен вид. Касаторката заключава, че задълженията на ответника към нея са общо от 34754,29 лева, и при приспадането от тази сума на сумата от 11860 лева, на касаторката остават да се дължат 22894,29 лева. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС
Ответникът К. Т. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. П., в отговор на касационната жалба излага доводите си за нейната неоснователност, както и за липсата на основание за допускане на касационното обжалване. Представен е и отговор на Г. чрез адв. М. С., в която се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, и се излагат съображения за неоснователността на жалбата.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че между страните са възникнали отношения във връзка с прехвърляне на дружествени дялове на О.. Взети са предвид подписан от касаторката договор за заем и разходен касов ордер за сумата от 11860 лева, като последният документ удостоверява предаването на сумата, поради което е прието, че дори и да са съществували взаимоотношения между страните извън договора за заем, надлежното оформяне на договора и разходния касов ордер дават достатъчно основание да се приеме реалното възникване на заемно правоотношение, поради което претенцията, предмет на заповедното производство, е счетена за основателна и доказана. Насрещната претенция е счетена за неоснователна, тъй като подробно посочените вземания по пера касаят правоотношения между Г. в качеството му на собственик на капитала на О. до 18.09.2014 г. с трети лица по повод дейността на дружеството, което на сочената дата е станало изцяло собственост на касаторката. Съдът приема, че производството по делото е между страните като физически лица, поради което не могат да бъдат предявявани претенции, свързани с дейността на юридическо лице. Съобразено е и заключение на вещо лице, че за част от задълженията не е посочено кой е удовлетворил претенциите, а за други твърдяни такива липсвал надлежен документ.
К. съд приема, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като касаторката не е посочила правен въпрос като общо основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката е избрала да посочи, че предявените от Г. искове са неоснователни и недоказани, и е следвало да бъдат отхвърлени изцяло с всички последици от това, защото Г. не извършил успешно доказване по тях, и се преповтарят твърденията за сложната съвкупност от правоотношения между страните, неправилното изваждане на един от елементите от тази съвкупност от общия контекст, изкривяващ по този начин истината, без реално даване на пари, неправилно третиране на задълженията по декларацията от 18.09.2014 г. като дружествени права и задължения. Заявено е, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, защото съдът не обсъдил и разгледал сложните фактически отношения между страните. Всички изложени твърдения не покриват изискването на закона в чл. 280, ал. 1 ГПК касационният съд да бъде сезиран с правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Според задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен съответният въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС заключава, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Заявеното от касаторката, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, не може да запълни празнотата на действително поставени правни въпроси, разрешени от въззивния съд в обжалваното решение. В цялото изложение касаторката преповтаря твърденията в касационната жалба, като излага фактите и своето тълкуване за тях. Както е разяснено в соченото ТР, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, определени в чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл. 290, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № ІІІ-16 от 28 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1664 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: