ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
София, 27.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 87 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на С. „С. к. О. ф.” [населено място] срещу решението на Варненския окръжен съд /В./ от 22.Х.2012г. по в.гр.д. № 3048/2012г., с което е потвърдено решението на Варненския РС от 11.VІ.2012г. по гр.д. № 13709/2011г. в уважителната му част по предявения от С. К. К. от [населено място] срещу С. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и в частите за присъдените разноски и държавна такса.
С определение № 158/10.VІ.2013г. ВКС спря производството по делото до произнасянето на ОСГТК по т.д. № 1/2013г. Това е сторено на 09.ХІІ.2013г., с което пречката за движение на делото е отстранена и производството по него следва да бъде възобновено.
Ответникът по касационната жалба С. К. К. от [населено място] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок срещу валидно и допустимо въззивно решение и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е потвърдил решението на Варненския РС от 11.VІ.2012г. по гр.д. № 13709/2011г. в уважителната му част по предявения от С. К.К. срещу С. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и в осъдителните му части за присъдените разноски и държавна такса.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца поради системни нарушения на трудовата дисциплина, две от тях извършени на 15.VІІІ.2011г. и едно на 16.VІІІ.2011г., със заповед № 141/19.VІІІ.2011г. е незаконно: в нея не са посочени конкретните периоди, през които се твърди, че са извършени нарушенията; мотивите са вътрешно противоречиви – за 15.VІІІ. се твърди, че ищецът е отсъствал от работното си място и едновременно с това тренирал в работно време и напуснал преждевременно работното си място, при твърдяните три извършени нарушения в един и същи ден работодателят следвало да уточни точното време на извършване на всяко от тях; в заповедта за уволнение се сочи, че за нарушенията на 15 и 16.VІІІ.2011г. на ищеца са наложени дисциплинарни наказания „забележка” със заповеди № 137/15.VІІІ.2011г., № 138/15.VІІІ.2011г. и № 139/16.VІІІ.2011г.; във всяка от трите заповеди също липсва конкретизация на времето на извършване на нарушенията и никоя от тях не е съобразена с изискванията на чл.193 КТ; в случая обаче е ирелевантно дали трите заповеди са законосъобразни – те са относими само към обстоятелството, че за трите нарушения са били наложени на ищеца дисциплинарни наказания, като с последващата уволнителна /процесната/ заповед, вече приемайки с нея, че същите в съвкупност съставляват системни нарушения по смисъла на чл.190 т.3 КТ, работодателят отново за същите действия е наложил и процесното наказание, което е в нарушение на чл.189 ал.2 КТ.
В изложението на „С. к. О. Ф.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд: 1. не се произнесъл по оплакванията на касатора във въззивната му жалба и потвърдил първоинстанционното решение с мотиви, различни от тези на първоинстанционния съд; мотивите на двете инстанции били различни, а изводите – едни и същи, този въпрос бил от значение за точното прилагане на чл.269 ГПК; 2. въпросът за съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение касаел точното прилагане на закона –в закона не се изисквало в заповедта да се сочи точният период на отсъствие на работника; 3. въпросът за наличие4 на системно нарушение бил съществен материалноправен въпрос – неправилно въззивният съд приел, че за едни и същи нарушения са наложени две наказания и че липсва системност на нарушенията; с трите заповеди били санкционирани три различни провинения – трениране в работно време /заповед № 137/, напускане на работното място преди края на работното време /заповед № 138/, отсъствие от работното място извън времето за дневна почивка /заповед № 139/, трите провинения представляват системни нарушения, за което е издадена процесната заповед; дори и да не били налагани дисциплинарни наказания по трите заповеди, констатираните в тях нарушения били достатъчни да се приеме наличието на системност на извършеното нарушение, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Както е прието в т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, касационно обжалване се допуска по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило изхода на спора по делото. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес тези въпроси трябва да бъдат посочени от касатора, който по този начин определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на правните въпроси от значение за изхода на делото е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, като касационният съд не е длъжен и не може служебно да извежда тези въпроси от твърденията на касатора в касационната му жалба и в изложението към нея.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос по приложението на чл.269 ГПК въззивният съд не се е произнесъл. Това е така с оглед на следните обстоятелства: 1. решаващите изводи на първоинстанционния съд са, че с трите заповеди от 15 и 16.VІІІ.2011г. на ищеца са наложени дисциплинарни наказания „забележка”, че и трите заповеди са незаконосъобразни /въпреки че такива доводи в исковата си молба ищецът не е посочил/ и че с оглед на това нарушенията по трите заповеди не съставляват доказани съставомерни нарушения, които да ангажират отговорността на ищеца за системни нарушения; 2. във въззивната си жалба С. е релевирало оплаквания 1. за неправилност на извода за незаконосъобразност на трите заповеди и 2. дори и да не са законосъобразни, с трите заповеди са констатирани три нарушения на трудовата дисциплина и не е необходимо те да са санкционирани, за да са налице „системни нарушения”. Видно е от изложеното по-горе, че по първото оплакване на С. въззивният съд се е произнесъл, приемайки /в съответствие с първоинстанционния съд/, че и трите заповеди не отговарят на изискванията на чл.193 и чл.195 КТ и че с тях са наложени наказания. Със заключението си за ирелевантност на процедурата по налагане на наказанията по трите заповеди въззивният съд се е произнесъл във връзка с второто оплакване във въззивната жалба относно наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, при което и в съответствие с т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК е приложил императивната материалноправна норма на чл.189 ал.2 КТ, на която се основава едно от твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, споделяйки по този начин крайният извод на първоинстанционния съд за основателност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ.
По втория релевиран от касатора въпрос за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не се сочи противоречива практика, нито се обосновава наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При това положение по този въпрос не е установен някой от допълнителните критерии за селектиране на касационните жалби, предвидени в закона.
Последният поставен в изложението материалноправен въпрос за наличието на системно нарушение на трудовата дисциплина не е от значение за изхода на спора, тъй като той не е обусловил решаващият извод на въззивния съд – за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” в нарушение на чл.189 ал.2 КТ, който касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване /а само като основание за касационно обжалване/.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 87/2013г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 1834/22.Х.2012г. по гр.д. № 3048/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: