2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1603
С., 22.12. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 676/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. И., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Бл. Б., срещу въззивно решение от 29.10.2010 г. по гр. дело №7538/2009 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 13.05.2009 г. по гр. дело №20601/2006 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу М. о. иск за заплащане на сумата 13 158.41 лв. – обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка за периода 06.01.2004 г. – 09.10.2006 г. като неоснователен. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил кадрови военнослужещ и съобразно разпоредбите на чл.137 ЗОВС/отм./, чл.218 и чл.221 ПКВС/отм./ служебното му дело е било изпратено във военното окръжие по местоживеене след освобождаването му от кадрова военна служба. По делото няма доказателства ищецът да е поискал от това военно окръжие връщане на трудовата му книжка, която е била съхранявана там, поради което липсва противоправно поведение на ответника.
Ответникът по касационната жалба М. о., [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси за това какви са предпоставките за основателността на иск за непозволено увреждане и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 29.10.2010 г. по гр. дело №7538/2009 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. За да има отговорност по чл.49 ЗЗД следва да са налице на първо място причинени вреди – в случая от действия на служители на ответника при или по повод извършване на определена работа. Въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за причинени имуществени вреди. Правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт /виновно и противоправно деяние, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя – възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца. Като е констатирал липсата им въззивният съд правилно е приложил неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и е приел недоказаните факти за неосъществили се.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.10.2010 г. по гр. дело №7538/2009 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.