1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
гр.София, 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 617/2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. Г. А. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски апелативен съд № 143 от 14.09.2011 г. по ч.гр.д.№ СП 142/ 2011 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Софийски градски съд по гр.д.№ С-24/ 2011 г. и по този начин е уважено искането на (К.) за допускане на обезпечение на бъдещо искане по чл.28 от З. против жалбоподателя чрез налагане на възбрана върху недвижим имоти – апартамент № *, гараж № *, паркомясто № *, мазе № * и ? ид.ч. от мазе (паркомясто) № * в сграда, находяща се в [населено място], [улица], УПИ *-общ. кв.* по плана на града, м.”Л. – І част”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в обжалваното определение е даден неправилен отговор на правният въпрос може ли да се счете за основателно искане за допускане на обезпечение по З., ако от К. не са представени доказателства за стойността на имуществото. Касаторът твърди, че по този въпрос е необходима намесата на ВКС за да се осигури точното прилагане на закона и развитието на правото. Заявява, че съдилищата са се произнесли по предявеното искане на база на предположения за стойността на имуществото, което прави актовете им незаконосъобразни. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответната страна – К. – оспорва частната жалба. Заявява, че липсва изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, което е самостоятелно основание за недопускане на обжалването.Счита, че по формулирания от касатора въпрос има установена съдебна практика и че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на обжалването. Евентуално моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение обаче е неоснователно.
Допускането е възможно при условията на чл.280 ал.1 от ГПК (чл.274 ал.3 от ГПК), т.е. доколкото обжалваният съдебен акт съдържа отговор на правен въпрос, за който е налице някоя от предпоставките по т.1-3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. В случая не могат да бъдат възприети доводите на ответната комисия, че такъв въпрос не е повдигнат в нарочно изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Въпросното изложение може да бъде изготвено в общ материален носител с касационната жалба, достатъчно е от съдържанието на документа да става ясно кой конкретен правен въпрос според касатора има значение по чл.280 ал.1 от ГПК и че въз основа на него претендира за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай изложението по чл.284 ал.3 т.1 е инкорпорирано в текста на документ, който съдържа и касационните оплаквания, но това не означава, че изложение на основанията за допускане на касационно обжалване няма. Правният въпрос, посочен от касатора, е формулиран надлежно и е посочено значението, което касаторът счита че има, така че съдът дължи произнасяне по него.
Повдигнатият въпрос обаче (може ли да се счете за основателно искане за допускане на обезпечение по З., ако от К. не са представени доказателства за стойността на имуществото) няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Апелативният съд е съобразил установената практика, според която преценката за вероятната основателност на бъдещото искане по чл.28 от З. се прави въз основа на всички доказателства по делото. Никое доказателство няма предварително установена стойност, а всяко от тях се преценява с оглед конкретните обстоятелства. Няма правило, поставящо като условие за уважаване на искането, представянето на конкретно доказателство. Съдът може да преценява вероятната основателност на бъдещото искане и да достигне за извод за наличието й и когато по делото липсва оценка на имуществото. Обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Ако такива доказателства няма, това не е основание за отхвърляне на искането за обезпечение – в този случай то се допуска срещу представяне на гаранция, обаче от държавата и държавните учреждения такава не може да бъде изисквана. В това отношение процесуалният закон е ясен и практиката по прилагането му е последователна, така че поставеният от касатора въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд № 143 от 14.09.2011 г. по ч.гр.д.№ СП 142/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: