О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1597
гр.София, 19.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1646/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 12315/ 2010 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 46347/ 2008 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 15 116,25 лв – неправилно начислена допълнително стойност за ползвана електроенергия на основание констативен протокол № 6006692/ 28.10.2008 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправния въпрос валидна ли е клаузата на чл.25 от установените от него Общи условия, уреждаща възможността при констатиране на ползвана електроенергия в повече от отчитаната, да изготвя за минал период корекции на сметките на потребителите на тази енергия. Счита, че по този въпрос има противоречива практика, като се позавава на решения на Софийски градски съд и на окръжните съдилища в Л. и П.. На това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Счита, че искът е уважен поради недоказване на факта, че дружеството е ползвало енергия без да се отчита от средство за търговско измерване, поради което поставеният въпрос не обуславя решението. Касателно валидността на общите условия на касатора заявява, че въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика (решение на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д.№ 39/2010 г. т.д.№ 582/ 2010 г.) и поради това претендира, че не са налице основание за допускането му до касационен контрол.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи иска, въззивният съд се е солидаризирал с приетото в първоинстанционното решение, че служители на жалбоподателя (ответник в основното производство) са съставили на 28.10.2008 г. констативен протокол, установяващ грешка в средството, измерващо доставената в обект на [фирма] електрическа енергия до минус 70 %. На основание чл.25 от установените от касатора Общи условия била коригирана сумата, дължима от него за ползвана електроенергия за минал период. Въз основа на тази корекция и под страх от преустановяване на електрозахранването, [фирма] платило на касатора исковата сума Според съда плащането е недължимо, тъй като не е установено потребителят да е ползвал неотчитана енергия. Въз основа на приетата по делото експертиза е счетено, че констатациите в протокола от 28.10.2008 г. не са верни. Освен това въззивният съд е изложил евентуални съображения, според които клаузата на чл.25 от Общите условия, установени от касатора, е нищожна и не поражда действие.
При това положение основателни са възраженията на ищеца (сега ответник по касация), че поставеният правен въпрос не обуславя въззивното решение. Основното съображение на съда по същество за уважаване на иска е обстоятелството, че по делото не се доказва от ответника основание за получаване на исковата сума. След като ищецът не е ползвал за исковия период електроенергия, която не е отчитана от средството за търговско измерване, ответникът не може да изисква заплащане на такава. Поради тези съображения искът е уважен, а поставеният от касатора правен въпрос не касае дейността на въззивния съд по установяване на фактите. Становището на въззивния съд за нищожност на чл.25 от Общите условия е дадено при условията на евентуалност. Следователно въпросът за действителността на Общите условия не предпоставя изхода от правния спор, защото какъвто и отговор да получи този въпрос, той би бил без значение за решението по същество. Искът подлежи на уважаване и ако клаузата на чл.25 от Общите условия е валидна, след като не е ползвана неотчетена електроенергия. А по въпрос, който не обуславя въззивното решение, касационното обжалване не може да бъде допуснато, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 12315/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: