ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1442
София, 17. ноември 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 635 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 25.01.2011 г. по гр.д. № 11/2011, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 04.10.2010 г. по гр.д. № 4684/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], В., представляван от адв. А. Д. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за значението на неспазването на срока по чл. 56, ал. 3 ГПК за правото на участие на страната в производството по делото, за задължението на съда да провери истинността на оспорени документи и задължението му да се произнесе по предявен насрещен иск, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. Й. М., представляван от адв. Е. С. от РАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение и са разрешени правилно от въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срокът за изпитване не е удължен по съгласие на страните, тъй като допълнителното споразумение за това не е подписано от работника. Провеждането на първото заседание по делото преди изтичането на срока по чл. 56, ал. 3 ГПК не е нарушило правото на участие на ответника в първоинстанционното производство, предявеният насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане, а документите, чиято истинност е оспорена нямат значение за решаването на делото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че неспазването на срока по чл. 56, ал. 3 ГПК е нарушение на съдопроизводствените правила, но то е съществено само когато е нарушило правото на участие на страна в производство. Приемането на доклада и даването на указания в нарушение на съдопроизводствените правила позволяват на засегната страна да поиска събирането на нови доказателства от въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, но представените доказателства с въззивната жалба нямат значение за решаването на делото (ответникът не представя нито твърди, че разполага с подписан от работника екземпляр от допълнително споразумение № 02/12.01.2010). Такова значение нямат и оспорените с отговора на исковата молба писмени доказателства. Предявеният насрещен иск подлежи на съвместно разглеждане само ако е приет от съда. Не е ли приет за съвместно разглеждане, той подлежи на разглеждане в отделно производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 25.01.2011 г. по гр.д. № 11/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.