1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр.София, 12.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 618/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 4646 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 710/ 2015 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Сандански районен съд по гр.д.№ 1296/ 2014 г. и по този начин са уважени предявените от А. К. Ф. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед № 265/ 31.10.2014 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „метролог” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 3 636 лв, както и на разноски в производството.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига правните въпроси за задължението на работодателя при спор за законност на уволнение по чл.328 ал.1 т.6 ГПК да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприета промяна в изискванията за заемане на определена длъжност и подлежи ли на съдебен контрол правото му да промени изискванията за образование за заемане на определена длъжност. Според жалбоподателя, въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната по касация страна А. К. Ф. оспорва жалбата като поддържа, че практиката на Върховния касационен съд, на която касаторът се позовава, е обективирана в нищожни съдебни решения, евентуално – че вторият поставен въпрос е неотносими към изводите на въззивния съд. Освен това излага доводи по правилността на обжалваното решение.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел (чрез излагане на собствени фактически и правни съображения и чрез препращане към мотивите на обжалваното пред него решение), че ищецът е работил по трудово правоотношение в дружеството – касатор на различни длъжности, като от 01.08.2010 г. заемал длъжността „метролог”. На същата дата е утвърдена и е връчена на ищеца длъжностна характеристика, която изисква средно образование за заемане на длъжността и регламентира трудовите й функции (по същество същите се свеждат до проверка, поддръжка и ремонт на водомери и изготвяне на протоколи за резултатите от проверките и ремонтите). На 03.02.2014 г. ищецът е бил уволнен поради съкращаване на щата, но това уволнение е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, като ищецът е възстановен на заеманата преди това длъжност. След влизане на решението в сила, на 18.09.2014 г., управителят на дружеството-касатор утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „метролог”, с която въвел изискване за висше образование за заемането й. Никакви други промени в задълженията на длъжността нямало, нито имало променени във фактически изпълняваната от ищеца дейност – ремонт и проверка на водомери. Новата длъжностна характеристика била връчена на ищеца на 19.09.2014 г. и тъй като в дадения му срок същият не е доказал да притежава висше образование, трудовото му правоотношение било прекратено, тъй като не отговаря на новите изисквания за заемане на длъжността. Въззивният съд приел, въз основа на експертно заключение по делото, че промените в изискванията за образование не са обосновани и обективно необходими с оглед трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност. При тези фактически обстоятелства извел от правна страна, че уволнението е незаконно, тъй като работникът е доказал твърденията в исковата молба, че въвеждайки нови изисквания за образование за заемане на длъжността, работодателят е злоупотребил с право. Необходимостта от повишаване на изискванията за образование на работника е въпрос на работодателска целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, но подлежи на такъв контрол добросъвестността на работодателя. Ако въвеждането на ново изискване е необосновано, няма връзка с характера на работата за съответната длъжност и има съществено несъответствие между логично относимите и нововъведените изисквания, то промяната в длъжностната характеристика съставлява злоупотреба с право. Извод за такава съдът е направил и във връзка с предходното уволнение на ищеца през същата година (признато за незаконно от съда) и тъй като ремонтът и проверката на водомери не са дейности, които изискват висше образование. Извършеното при злоупотреба с право уволнение е незаконно, поради което съдът го отменил и уважил претенциите за възстановяване на ищеца на длъжността и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси не обуславят въззивното решение. Въпросът подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да промени изискванията за образование за заемане на определена длъжност е разрешен в обжалваното решение в смисъла, в който се твърди от жалбоподателя. Съдът изрично е посочил, че упражняването на това право е въпрос на работодателска целесъобразност и не се контролира от съда. Аналогично, по процесуалноправния въпрос за задължението на работодателя да докаже наличие на обективно възникнала необходимост от предприемане на промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, съдът не е постановил наличие на такова задължение. Напротив, в обжалваното решение изрично е посочено, че работодателят не е длъжен да доказва имало ли е необходимост от въвеждане на по-високи изисквания за образование за заемане на длъжността „метролог”. Уволнението е отменено не поради недоказването на определени факти от страна на ответника, а поради доказването от страна на работника – ищец на изложените в исковата молба твърдения за злоупотребя с право от страна на работодателя. Съдът е посочил, че при установените фактически обстоятелства действията на работодателя, с които въвежда изменения в длъжностната характеристика, противоречат на изискванията за добросъвестност по чл.8 ал.1 КТ и че е опровергана презумпцията по чл.8 ал.2 КТ. Следователно уволнението е признато за незаконно не поради възложена на работодателя доказателствена тежест и прилагане на неблагоприятни последици от нея, а поради доказване от страна на работника на твърденията му за факти, които опорочават уволнителното волеизявление. Изводите на въззивния съд за незаконност на извършеното при злоупотреба с право уволнение съответстват на практиката на Върховния касационен съд (срв. решение № 173/ 08.04.2011 г. по гр.д.№ 686/ 2010 г., IV г.о., решение № 192/ 14.06.2013 г. по гр.д.№ 680/ 2012 г., ІV г.о., решение № 58/ 30.07.2015 г. по гр.д.№ 2600/ 2014 г., ІV г.о.), а по поставените от касатора въпроси въззивният съд не е приел нещо различно от това, което самият касатор е поддържал.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, ме не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 4646 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 710/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: