ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 816
София, 16. ноември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков търг. д. № 50430 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 216/23.11.2015 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 390/2015, с което е потвърдено решение № 112/12.03.2015 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 66/2014, с което е отхвърлен предявеният иск за установяване на несъществуването на вземане за сумата 53.000 лева по запис на заповед със законни лихви на основание чл. 254 ГПК (отм.).
Недоволен от решението е касаторът Е. Т. И., представляван от адвокат И. И. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за тежестта на доказване на истинността на документ, подписан от праводател на страната, която го представя, които се разрешава противоречиво от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по жалбата А. Д. А., К. А. А., А. Т. Д. и С. Д. К. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че страните по процесната абсолютна търговска сделка не са търговци и паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед обезпечава задължението на наследодателката на ищците да върне получената в заем от ищеца сумата 53.000 лева в срок до 28.05.2006 г., както се установява от представения договор за заем, който е подписан от заемателката и записа на заповед, който също е подписан от нея. Въз основа на записа на заповед е издаден изпълнителен лист, който е предявен за изпълнение, като единственото изпълнително действие по делото е налагането на 26.06.2006 г. на запор върху вземане на длъжницата от трето задължено лице, след което изпълнителното дело е перимирано. От последното валидно извършено изпълнително действие до последващото предявяване на изпълнителния лист 30.04.2014 г. са изтекли повече от пет години, поради което правото на принудително изпълнение за това вземане е погасено по давност. Теченето на давността не е прекъсвано, тъй като не установено кой е отбелязвал погашенията на гърба на договора за заем, а представеното пред въззивната инстанция споразумение за признание и разсрочване на дълга не се установява да е подписано от наследодателката на ищците, които са оспорили автентичността на положения подпис.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Възражение за прекъсване на погасителната давност поради признание на вземането не е направено в отговора на исковата молба нито във въззивната жалба, а споразумението от 2007 г., с което задължението се разсрочва до края на 2012 г. е представено като ново писмено доказателство в последното заседание пред въззивната инстанция, без да са посочени причините, които са попречили на страната да узнае новите обстоятелства и да посочи и представи съотевтните доказателства до подаване на жалбата съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, съответно без да са представени доказателства за съществуването на тези причини до изтичането на срока за въззивно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 216/23.11.2015 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 390/2015.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.