2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 732/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1170
гр. София, 01.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 732 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
В. Д. С. обжалва решение № 187 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 534/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. И. М. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 3911 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 6950/07 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която искът на М. М. срещу В. С. е отхвърлен за 4 226.38 лв., представляващи разликата над 14 406.55 лв. до 18 632.93 лв. В отменената част е постановил ново решение, с което е осъдил В. С. да заплати на М. М. 4 226.38 лв. Оставил е в сила решението в частта, в която искът на М. М. срещу В. С. е отхвърлен за разликата над 18 632.93 лв. до 22 060 лв.
За да постанови решението си въззивният съд приел че на 06.09.1995 г. В. С. учредил право на строеж на [фирма]. С нот. акт от 08.02.2001 г. [фирма] продал на ответника М. М. апартамент и гаражи в строеж. С влязло на 21.07.2003 г. в сила решение договорът между В. С. и [фирма] бил развален и по молба на взискателя В. С. на 05.09.2007 г. бил извършен въвод във владение. В настоящото производството М. претендирал за подобрения извършени от него в имота водещи до увеличена стойност на апартамента. Според съда, ищецът бил добросъвестен владелец, тъй като владял на правно основание. Ответникът посещавал имота и не се противопоставял на извършваните подобрения. Като се позовал на техническа експертиза съдът приел че увеличената стойност на имота към 2007 г. била 21 872 лв. От сумата съдът приспаднал 3 239.07 лв., представляваща кухненско обзавеждане което можело да бъде демонтирано, затова искът бил основателен за 18 632.93 лв. и присъдил разликата.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси задължен ли е съдът служебно да провери налице ли са процесуалните предпоставки за уважаване на иск по чл. 74 ал. 2 вр. с чл. 72 ЗС дали ответникът бил собственик на имота към момента на извършване на подобренията и служебно да насочи ищеца да представи доказателства за собственост на ответника върху подобрения имот.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, без касаторът да обоснове тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. В конкретния случай посочената хипотеза за допустимост не е налице, доколкото произнасянето по формулираните въпроси не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства. Освен това, по предмета на спора има публикувана съдебна практика, включително задължителна такава, изразена в ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., като в практиката няма различие за приложение на цитираната правна норма.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 534/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: