О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 446
София 03.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1046/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ф. Наджатиева М. чрез адв. Г. В. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1685 от 14.10.2013г. по гр.д.№ 1921/2013г.
Ответниците А. И. Д., А. С. Д. , В. С. Т. и Й. А. Т. чрез процесуалния пълномощник адв. Ст.Н. са подали отговор, в който правят довод за недопустимост на касационната жалба поради просрочие. На следващо място считат, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 ГПК. Изразяват и становище по съществото на производството по чл.288 ГПК , че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена на 10.12.2013г., а съобщението за въззивното решение е връчено на пълномощника на Ф. Наджатиева М. на 11.11.2013г.т.е. срокът по чл. 283 ГПК е спазен. Неоснователен е доводът на ответниците, че за редовно уведомяване следва да се счита датата на първото съобщение до адв. С. Х. , защото то е върнато в цялост невръчено поради промяна на адреса на пълномощника. В този случай не може да приложи чл. 41 ал.2 ГПК, съдът е длъжен да връчи решението на страната лично и ако не е изпратил съобщение до нея, срокът за обжалване не може да тече. На следващо място е неоснователен доводът за недопустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 ГПК, тъй като изключението на посочената разпоредба се отнася до оценяемите искове, а производството по чл.32 ал.2 ЗС е за спорна съдебна администрация.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е изменил решението на Асеновградския районен съд № 93 от 15.04.2013г. по гр.д.№ 2208/2012г., с което е разпределено ползването на съсобствения между страните по делото имот по заключението на вещото лице М. Р. от 05.03.2013г. и е разпределил ползването по варианта от първото заключение от 25.01.2013г.
Д. за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по дело на съд, различен от този, постановил първоинстанционното решение не следва да се разглежда предвид постановеното решение за допускане на очевидна фактическа грешка № 736 от 16.04.2014г. по гр.д.№ 1921/2013г. на Пловдивския окръжен съд, което не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя правният въпрос допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроси извън въззивната жалба. С ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК се прие, че ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора /мотивите към т.1 на тълкувателното решение/, но въззивният съд е длъжен да определи правната квалификация на иска и да приложи императивна правна норма дори и такъв довод да не е правен в жалбата. В случая във въззивната жалба е направен довод, че съдът е сезиран с недопустимо искане, защото ползването на дворното място е разпределено и не са налице нови обстоятелства, които да налагат ново разпределяне на ползването. В. съд е отговорил на този довод като същевременно е приел, че по-удачен за страните е първия вариант, изготвен от вещото лице, защото оставя по-голяма площ за индивидуално ползване. С това не е влошено положението на въззивницата, а и в касационната жалба не се прави довод за неудобство при ползването според този вариант, поради което не се налага допускане на касационното обжалване по първия от поставените въпроси, защото не е обуславящ за делото.
При сравнение на мотивите в обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика Върховният касационен съд не констатира наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и 2 ГПК по въпроса дали при съществуващо разпределение на ползването на дворното място промяната в собствеността е основание за допустимост на иск по чл.32 ал.2 ЗС, защото съдът по настоящото дело е приел , че ползването е разпределено преди придобиване на собствеността върху мястото, освен това начинът на ползване не съответства на правата на страните и затруднява влизането в имота от ищците с автомобил. В тези случаи според задължителната практика на ВКС /срв. решение № 271 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 3131/2008 г., на ВКС III г. о / е допустимо съдът да определи ново ползване на общата вещ.
Въпросите дали съдът, сезиран с искане по чл.32 ал.2 ЗС е длъжен да се съобразява със съществуващото положение и фактическо състояние на имота и може ли да разпредели ползването по начин, който да предвижда изменение на вещта, не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Според варианта на вещото лице , избран от съда, не се предвижда изменение на вещта. Съдът е съобразил в максимална допустимата степен съществуващото ползване като го е изменил единствено за да бъде осигурен достъп с автомобил до частта, която се ползва от ищците , което е в пълно съответствие с разрешението в представеното от касатора решение по гр.д.№ 764/2012г. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че съществуващото застрояване в имота следва да бъде отчетено в производството по чл.32 ал.2 ЗС , но само доколкото не се нарушават правата на съсобственика. Останалата цитирана от касатора съдебна практика се отнася до хипотези , при които се предвиждат преустройства в сгради или изменение или премахване на съществуващи строежи, докато в случая е необходимо частично преместване на ограда и врата в дворното място , с което не се променя характеристиката на вещта, не се променя субстанцията й , нито се накърняват свойствата на дворното място.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят направените разноски за отговор на касационната жалба по представения списък по 100 лв. на всеки.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1685 от 14.10.2013г. по гр.д.№ 1921/2013г.
ОСЪЖДА Ф. Наджатиева М. да заплати на А. И. Д., А. С. Д. , В. С. Т. и Й. А. Т. по 100 лв. /сто лева/ разноски на всеки.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: