3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София,09.04. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3721/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Н. Ш. и А. Н. Ш. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 107 от 31.01.2018г. , четиринадесети съдебен състав, по въззивно гражданско дело № 1797/2017г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК с оглед предмета на делото – иска за делба и е процесуално допустима.
Ответниците С. Н. Ш., Г. С. Ш. и В. С. А. изразяват становище, че въззивното решение е правилно, а по основанията за допускане на касационното обжалване считат, че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Асеновградския районен съд, 4-ти състав №145/12.05.2017г. по гр.д.№1020/2016г. , с което е отхвърлен иска, предявен от С. Н. Ш. и А. Н. Ш. против С. Н. Ш., Г. С. Ш. и В. С. А. за делба на едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ….. по КККР на [населено място] със застроена площ 29 кв.м., построена ПИ ….. .
Пловдивският окръжен съд е приел, че не е налице съсобственост между страните по делото, тъй като ищците нямат права в сградата, предмет на делбата. Тя е била собственост на бащата на С. Ш. , който е оставил завещание на съпругата си, а тя от своя страна като едноличен собственик след неговата смърт, се е разпоредила правомерно в полза на внучката си В. С. А.. На следващо място съдът е посочил, че делбената сграда не е със самостоятелен статут, а има помощно предназначение спрямо основната сграда и не може да бъде обект на делба отделно от основната сграда, от която ищците не притежават права.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Не е основателен доводът в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК за очевидна неправилност на решението в частта, в която е прието, че ищецът С. Ш. не е придобил права от процесната сграда по наследствено правоприемство след смъртта на баща си Н. Ш., починал на 17.11.2003г. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК е налице, когато от мотивите на решението е установимо явно нарушение на материалния или процесуалния закон, изразяващо се приложението им в обратен смисъл, приложен е недействащ закон или решението е явно необосновано поради вътрешно противоречие на мотивите или нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице нито една от тези хипотези. В съответствие с правилата на ЗН въззивният съд е приел, че при оставено универсално завещание, наследниците по закон не наследяват починалия съпруг. Преживялата съпруга В. Ш. – бенефициер по завещанието, е станала едноличен собственик на процесния имот и е могла валидно да се разпореди с него в полза на своята внучка – ответницата В. А.. Този извод е приложим и в хипотезата на завещание за имот, който е съпружеска имуществена общност, защото при прекратяване на брака със смъртта на единия съпруг, преживелият съпруг получава на лично основание своята половина от съпружеската имуществена общност , а другата половина придобива въз основа на завещанието.
По тези съображения не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 ГПК.
Не следва да се допуска касационното обжалване и по въпросите, свързани със статута и предназначението на делбената сграда, които се поставят във връзка с невъзприетата от въззивния съд теза на касаторите, че са я придобили по приращение като собственици на идеална част от мястото. в състоянието, в което тя се намира понастоящем. Макар и лаконични, мотивите на въззивния съд дават отговор на доводите във въззивната жалба по този въпрос в съответствие със съдебната практика на ВКС, според която пристройките, функционално предназначени да обслужват жилищната сграда, са принадлежност към главната вещ и следват режима на нейната собственост на основание чл.98 ЗС – решение № 100 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2013 г., I г. о. С оглед на това разрешение, както и мотивите на ТР 8/2016г. на ВКС, ОСГК, в което е прието, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, правните въпроси от какво се определя самостоятелността на един обект – от заснемането му по кадастралната карта или фактическото му предназначение и към кой момент следва да се прецени самостоятелността на обекта, не са от значение за делото. Въззивният съд е приел въз основа на заключението на вещото лице и в съответствие с посоченото решение на ВКС, че след извършения ремонт и реконструкция на сградата, тя е запазила функционалната си характеристика на второстепенна постройка, която следва собствеността на главната вещ – жилищната сграда. Като собственик на земята, касаторът С. Ш. е могъл да придобие по приращение застроеното в повече само ако то представлява самостоятелен обект – решение № 173 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2013 г., I г. о., което не е установено по настоящото дело – от заключението на вещото лице и обяснителната записка за узаконяването е изяснено, че обектът представлява разширение и основен ремонт на полумасивна стопанска сграда.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК разноски за касационното производство в размер на 1200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представения договор за процесуално представителство, плащането на което е доказано с представената вносна бележка.
По искането за намаляване на разноските пред въззивната инстанция с оглед прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответниците, въззивният съд се е произнесъл с определение по чл.248 ГПК № 1737 от 31.08.2018г. , което не е обжалвано.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав, № 107 от 31.01.2018г . по въззивно гражданско дело № 1797/2017г.
ОСЪЖДА С. Н. Ш. и А. Н. Ш. да заплатят на С. Н. Ш., Г. С. Ш. и В. С. А. сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: