О П Р Е Д Е Л Е Н И
№ 722
София, 17.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 731 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ПК„ПОТРЕБКООП”, с. Стряма, [община], Пловдивска област против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1442 ( без дата), по в.гр.д.№ 2109/2018 г.,с което е потвърдено решение № 1475 от 27. 04. 2018 г. по гр.д.№ 13 863/2017 г. за уважаване на предявените от Т. Л. Л. и А. С. В. срещу касатора, като ответник, активно субективно съединени искове по чл.58 ЗК.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение в частта му по предявения от ищеца Т. Л. Л. конститутивен иск по чл.58, ал.1 ЗК, който порок касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с липса на валидно членствено правоотношение към датата на процесното Общо събрание, поради изключване на лицето. Евентуално поддържаното оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт на въззивния съд е поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила от въззивния съд при допускане и приемане на представените от страните доказателства и тяхната преценка и несъответствие на изградените правни изводи с материалния закон – чл.16, ал.1 ЗК.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложно поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280,ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос: „Законосъобразно ли е свиканото заседание на Общото събрание на кооперацията и накърнено ли е правото на член- кооператорите да участват в същото, когато в Устава е предвидено, че Управителният съвет определя начина на връчване на поканата и Управителният съвет е взел решение поканата да бъде разгласена чрез залепването й на три обществени места в населеното място по седалището на кооперативната организация, като това решение е изпълнено?”Позовавайки се на съществуващо противоречие в съдебната практика досежно начина на уведомяване член-кооператорите за свикано ОС на ЮЛ- кооперативна организация в хипотезата на разлепена покана за същото, касаторът аргументира значението на така поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Преповтаряйки оплакванията си, въведени с касационната жалба за недопустимост на съдебния акт на Пловдивския окръжен съд и за очевидната му неправилност, поради допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, жалбоподателят обосновава достъпа до касация и с основанията, въведени с новелата на чл.280, ал. 2 , пр. 2 и пр. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба оспорват искането за допускане на касационен контрол в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като излагат подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отменени, като незаконосъобразни, взетите решения от Общото отчетно-изборно събрание на ответната КООПЕРАЦИЯ „ПОТРЕБКООП”, с. Стряма, проведено на 03.06.2017 г., въззивният съд, след самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, е приел за доказано членственото правоотношение на ищците и обусловената от него активна материалноправна легитимация за предявяване на конститутивния иск по чл.58, ал.1 ЗК. При обосноваване на изградения правен извод за надлежно упражнено право на иск от страна на ищеца Т. Л., решаващият състав на Пловдивския окръжен съд е взел предвид както заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза (основно и допълнително), изготвено на база на всички съществуващи в архива на кооперацията счетоводни документи, така показанията на разпитаната по делото св. Б. Г., обслужвала счетоводно кооперативната организация в процесния период, които подробно е обсъдил. Обстоятелството, че взетото решение от ОС на ответната кооперативна организация, проведено на 26.09.2009 г. за изключване на всички член – кооператори, недовнесли дяловата си вноска е бланкетно – без персоналното им индивидуализиране и без мотиви, изключва, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, същото да е релевантно за твърдяното в отговора на исковата молба преустановяване членственото правоотношение на Т. Л. към датата на вземане на процесните оспорвани решения – 03.06.2017 г..
Като допълнителен аргумент въззивната инстанция е посочила и липсата на ангажирани доказателства, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, за изплащане на ликвидационен дял на този ищец, както и на безспорно установения в хода на процеса факт на извършено от негова страна след 26. 09.2009 г. внасяне на допълнителни парични средства, неоспорени и приети от ответника, като допълващи дяловата му вноска. По същество на спора е прието, че с оглед данните по делото, вкл. показанията на св.Ил. Т., според които обявление за процесното ОС е имало залепено само на прозореца на сладкарницата в [населено място] – обект, ноторно посещаван от не повече от десетина души, взетите решения са незаконосъобразни, поради нередовност в свикването на този върховен колективен орган на кооперацията- порок, обусловен от отсъствие на достатъчни гаранции за уведомяване на всички член- кооператори, в избрания на заседание от 10.05.2017 г. от УС начин за разгласяване на съответната покана.
И. от въззивната инстанция съображения правен извод за основателност на активно субективно съединените конститутивни искове е обоснован с необходимостта възприетият в Устава на ЮЛ ред за уведомяване на член- кооператорите, дори и когато е в резултат на легитимен избор на УС от няколкото алтернативно посочени възможности, да е гарантиращ в достатъчна степен правото на отделния член-кооператор на своевременно уведомяване, което по делото е останало недоказано.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Според задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване, уредено по действащия ГПК като факултативно, е предпоставено от произнасянето на въззивния съд по материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който, включен в предмета на спора, е от значение за постановения краен правен резултат по конкретното дело и по отношение на който е осъществена някоя от допълнителните процесуални предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос следва да е обусловил решаващата правна воля на съда, но не и да е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт и за възприетата, въз основа на извършена преценка на доказателствения материал по делото, фактическа обстановка.
В случая съпоставен с мотивите на обжалваното решение, формулираният от касатора въпрос, изцяло относим към правилността на изградените от въззивния съд фактически и правни изводи, не отговаря на посочените в цитираната задължителна практика критерии – да е значим за изхода на делото. Въведен с оглед становището на страната за необоснованост установената, въз основа на преценката на събраните по делото доказателства, фактическа обстановка и за допуснато нарушение на закона, поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не притежава характеристиката на правен, поради което с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на основната предпоставка за достъп до касация, според задължителните указания в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат поддържаните от касатора допълнителни селективни основания.
Но дори и да се възприеме тезата, че макар непрецизно формулиран така поставеният въпрос, като свързан с приложението на чл. 16, ал.1 ЗК, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, то недоказано е поддържаното допълнително селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен, че цитираните за илюстрацията му съдебни решения на различни по степен съдилища в страната са без необходимото отбелязване, че са влезли в сила, за да са част от практиката на съдилищата, то самото обстоятелство, че разпоредба на чл.16, ал.1 ЗК, уреждаща начина за свикване на Общото събрание на кооперативна организация, е ясна, вътрешно непротиворечива и не създава затруднения в прилагането и от съдилищата и не се налага корективното й тълкуване, изключва приложението на селективното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК– арг. от т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Следва в допълнение още да се посочи, че по приложението на чл.16, ал.1 във вр. с чл.9, ал.1 ЗК е налице и формирана по реда на чл.290 ГПК непротиворечива практика на ВКС, по отношение на която няма доказана обществена и правна необходимост от промяна.
Същата, изразена и в решение № 211 от 09.02.2017 г., по т.д.№ 3329 / 2015 г. на І т.о., с която въззивният съд се е съобразил, е в смисъл, че с разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗК законодателят е създал възможност начинът за разгласяване на писмената покана за ОС на кооперацията да е предвиден в Устава на ЮЛ, поради което и конкретната преценката на съда за редовност на свиканото ОС е всякога съобразно спазването на този ред. Член-кооператорите не са ограничени от закона в избора на конкретен способ за разгласяване на поканата, нито е въведено ограничение от закона по отношение броя на способите и поредността, при която те ще се предприемат: кумулативно, алтернативно или евентуално, стига този ред – чрез лично връчване на адресата, на негов пълномощник, по пощата, чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, чрез нотариална покана, чрез възлагане на ЧСИ, чрез средствата за масово уведомяване, по факс или други, но последният не следва да дерогира или да поставя под съмнение законово гарантираното право на всеки един от членовете да узнае за свиканото общо събрание и оттам да участва в него и това обстоятелство е предмет на конкретно установяване по всяко дело.
Не е налице и вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт по см. на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Преценката за наличието на валидно членствено правоотношение с ищеца Т.Л. към датата на провеждане на процесното ОС е извършена от въззивния съд въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и изведен от тях правен извод за наличие на изискуемата се материалноправна легитимация за иска по чл.58, ал.1 ЗК. Що се касае до правилността на тази преценка, която всъщност касаторът оспорва, тя не е предмет на инстанционен контрол в производството по чл.288 ГПК и не следва да бъде обсъждана. Отделен в тази вр. остава въпросът за правните последици за ответника при неоспореното от него надлежно и успешно упражнено от другия ищец А. В. потестативно право на иск по чл.58, ал.1 ЗК.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
За да е налице „очевидна неправилност” – квалифицирана форма на неправилност, като предпоставка за достъп до касация, е необходимо обжалваният съдебен акт да страда от такъв порок, който да може да бъде констатиран от състава на касационната инстанция, без необходимост от извършване на присъщия й същински касационен контрол – анализ или съпоставяне на съображения за наличие или отсъствие на нарушение на материалния закон, за съществено нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост.
Затова и според формираната практика на ВКС по приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК ” очевидно неправилен” ще бъде само въззивен съдебен акт, в който законът е бил приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, не са били съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила, и/ или от нарушаване правилата на формалната логика при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за „очевидна неправилност” по см. на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, а допускането на касационно обжалване е отново задължително обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В разглеждания случай решението на въззивния съд не е постановено нито contra legem“ до степен, при която законът да е приложен в неговия противоположен смисъл, нито „extra legem“ – въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и не е явно необосновано. Поради изложеното и специално селективно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГП не следва да намери приложение.
Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК са претендирали деловодни разноски. С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК същите следва да им бъдат присъдени, но само ако са реално извършени. В случая, видно от приложения с отговора на касационната жалба, договор за правна защита съдействие от 11.03.2019 г., сключен с адв. Д.К., деловодни разноски, произтичащи реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, е направил единствено ответникът по касационната жалба Т. Л., но не и А. В.. Поради изложеното и при отсъствие на възражение, основано на чл.78, ал.5 ГПК, сумата 800 лв. ще следва да бъде присъдена на ответника по касационната жалба Т. Л..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1442 ( без дата), по в.гр.д.№ 2109/2018 г.
ОСЪЖДА ПК„ПОТРЕБКООП” с[ЕИК] и със седалище – с.Стряма, [община] да заплати на Т. Л. Л. от [населено място],с [ЕГН], сумата 800 лева (осемстотин лева) , деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: