О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№380
гр. София, 20.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№1609 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №9 от 13.01.2015 г. по в.т.д.№573/2014 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №640 от 23.06.2014 г. по т.д.№1174/2013 г. на ОС Варна в обжалваната осъдителна част, с която на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на А. А. Вересочий сумата от 19 163 евро, заплатена без основание.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо поради произнасянето на съда по непредявен иск, евентуално неправилно, с оглед допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Надлежно предявен, приет за разглеждане и докладван своевременно ли е евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД при твърдения за нищожност на договора, направено с уточнителна молба, а не с исковата и допълнителната искова молба, ако с окончателния си доклад съдът приема за безспорен факта, че е налице валидна облигационна връзка между страните и следва ли в тази хипотеза ответникът да докаже, че плащането е получено на годно правно основание и следва ли да се защитава срещу иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ако това не му е указано. 2. Какво следва да е съдържанието на доклада по чл.146 от ГПК и липсата на изрична правна квалификация на евентуалния иск и разпределение на доказателствената тежест в тази насока представлява ли съществен процесуален порок, отразяващ се върху допустимостта и правилността на решението. Следва ли да бъде дадена изрична правна квалификация от съда с посочване на правната норма на предявен при условията на евентуалност иск. При направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл.146 от ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши нов доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. 3. Приложим ли е чл.64 от ЗЗД по договор с предмет инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения касаещ строителство на бъдеща вещ – жилищна сграда и придобиване впоследствие на недвижим имот в нея и ако този имот е единствено родово определен договорът нищожен ли е поради липса на годен предмет поради неопределеността му. 4. При наличие на договорки в договор за строителство, присъщи на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, следва ли при преценка на действителността на договора за строителство с оглед липсата или наличието на годен предмет, да се изхожда единствено и само от това спазен ли е чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и кои са критериите за определеност на бъдещата вещ, ако към момента на сключване на договора не е изготвена проектна документация и площообразуване на сградата и може ли в случая приложение да намери разпоредбата на чл.64 от ЗЗД. 5. При сделки с международен характер, с предмет инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения от страна на група граждани на Руската федерация в строителство на непроектирана жилищна сграда на територията на Република България, с цел придобиване собствеността в бъдеще на самостоятелен обект в нея, индивидуализация по местонахождението на строежа достатъчна ли е за да бъде направена преценка относно обстоятелствата започнало ли е изпълнението, налице ли е забава и отпаднал ли е интересът от договора поради забавата, и следва ли да се прилага разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗЗД. 6. В договор със смесен характер, съдържащ едновременно договорки характерни за договор за изработка и за предварителен договор, въз основа на какви критерии може да се приеме кой от договорите е водещи на тази основа да се преценява валидността на целия договор и при липса на разграничение относно цената за отделните етапи на договора, как следва да се определи коя е цената за строителство и коя е цената за прехвърляне правото на собственост, за да се прецени дали платеното до момента е платено без основание и ако договорките, присъщи за единия договор са нищожни, това води ли до нищожност на целия договор. 7. Ако страните изрично са договорили, че възложителят се задължава да предаде парични средства в уговорения обем за извършване на строителството на жилищна сграда, а изпълнителят използва предадените средства в съответствие с договора, като впоследствие прехвърли правото на собственост върху жилищно помещение по избор на възложителя, в случая предметът на договора не е ли означената от страните инвестиционна дейност със съдържание, указано от страните.
Твърди се, че първите два от въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №40 от 15.09.2014 г. по т.д.№1554/2013 г. на ВКС, ТК, решение №700 от 06.12.2010 г. по гр.д.№304/2010 г. на ВКС, ГК, решение №527 от 15.03.2012 г. по гр.д.№943/2010 г. на ВКС, ГК и решение №452 от 16.11.2011 г. по гр.д.№621/2010 г. на ВКС, ГК. Спрямо седмия от въпросите са наведени доводи за решаването му в противоречие с разрешението, дадено във влязлото в сила решение от 16.03.2015 г. по т.д.№2115/2014 г. на ОС Варна, а по отношение на останалите въпроси се поддържа наличието на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация А. А. Вересочий заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при изисканите от първоинстанционния съд на основание чл.129 от ГПК уточнения на исковата молба във връзка с редовността й, преди пристъпване към етапа размяна на книжа, е постъпила молба, с която е уточнено, че наред с първоначалния, се предявява и евентуален иск – за връщане на даденото по договора поради нищожността му /с оглед липса на определен предмет в договора/, като в проекто-доклада и в доклада по делото като част от спорния предмет е отразена евентуалната искова претенция, а липсата на изрична правна квалификация на евентуалния иск не представлява съществен процесуален порок, отразяващ се на допустимостта на решението. Посочил е, че при тълкуване на уговорките между страните съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД, установената крайна цел на договора е придобиване от възложителя физическо лице на право на собственост върху бъдеща вещ – недвижим имот, след изграждането му от изпълнителя, следователно независимо от наименованието на договора и използваната в него терминология, съществените му характеристики се свеждат до предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съчетан с договор за изграждане /изработка/ на същия. Възприел е становище, че водещ е предварителният договор за покупко-продажба, тъй като прехвърлянето на собствеността е обвързано от пълното заплащане на договорената като стойност на имота сума, при липса на разграничение относно цена за предходните етапи на договора, а поетите задължения за извършване на проектиране и строителство само подготвят изпълнението на основната облигационна обвързаност за прехвърляне по нотариален ред на обещаното право. В този смисъл и тъй като бъдещата вещ не е индивидуализирана в договора в съответна и достатъчна степен /апартамент-студио с обща площ от 50 кв.м. в сграда, разположена до 3 км от брега на морето във В. област, България/, а предвидените условия за евентуална индивидуализация са неясни /избор на етаж и номер на апартамент съобразно списък, какъвто не е съставян/, е достигнал до извод, че в случая договорът не съответства на изискванията на чл.19, ал.2 от ЗЗД, тъй като е налице неопределеност и неопределяемост на насрещната престация за прехвърляне на правото на собственост – липса на предмет на договора, която се приравнява на невъзможен предмет, водеща до нищожност на договора на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което преведените в изпълнението му суми от ищеца, са дадени при начална липса на основание и подлежат на връщане.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На първо място въззивният съд се е произнесъл в съответствие с изложените от ищеца фактически твърдения и евентуалното искане за защита /направено в находящата се на л.49 от първоинстанционното производство молба, подадена преди извършване на размяна на книжа по делото, във връзка с дадени от първата инстанция указания за уточняване на нередовна искова молба/. По този начин въззивната инстанция е процедирала в съответствие с константната и задължителна практика на ВКС, формирана в множество решения, постановени по реда на чл.29 0от ГПК, според която предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника поправки в основанието и петитума на предявения иск не са ограничени от процесуалните условия за изменение на иска, поради което са процесуално допустими. От друга страна заявената от ищеца евентуална претенция, която е била предмет на разглеждане във въззивното производство, е отразена в доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд, респективно същата е била част от предмета на спора. Действително първоинстанционният съд не е посочил правната квалификация на евентуално предявения иск, но процедирайки в съответствие с указанията, дадени в т.2 от ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е счел, че това нарушение не води до недопустимост на постановеното първоинстанционното решение. В съответствие с цитираните разяснения е и липсата на извършване на нов доклад от въззивния съд, като с оглед възприетия от този съд за основен спорен между страните правен въпрос – за достатъчната индивидуализация на недвижимия имот в процесния договор, е счетено, че не се налага даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства. С оглед изложеното по първите два от формулираните в изложението по чл.284 от ГПК въпроси, касационно обжалване не може да се допусне, тъй като макар и обуславящи, спрямо тях не се установява наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
На следващо място с оглед мотивите в обжалвания акт, трети, четвърти и пети от поставените въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд – при формирането на решаващия си извод за неопределеност и неопределяемост на насрещната престация за прехвърляне на правото на собственост – липса на предмет на договора, която се приравнява на невъзможен предмет, водеща до нищожност на договора на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, съдът не се е произнасял по приложението на чл.64 от ЗЗД, респективно за релевантността на липсата или наличие на строителна документация, площообразуванене, изпълнение, забава и интерес от изпълнението.
Също така според настоящия състав отговорът на шести въпрос винаги се свързва и е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за спора, от което може да се направи извод, че всъщност този въпрос е фактически и се решава за всеки конкретен случай, съобразно събраните по делото доказателства, а с поставянето на седми въпрос по същество се оспорва правилността на решението в аспекта на извършеното от въззивния съд тълкуване на разпоредбите на процесния договор, която обаче не е основание за допускане на решението до касационно обжалване.
В този смисъл и предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо въпроси от трети до седми вкл., наличието на наведените от касатора селективни основания за допускане на касационното обжалване, не следва да бъде обсъждано.
С оглед изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация, направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 460 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №9 от 13.01.2015 г. по в.т.д.№573/2014 г. на АС Варна.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на А. А. Вересочий, [дата на раждане] , от [населено място], Руска федерация, сумата от 3 460 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.