О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.54
гр. София, 21.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№100 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Метропол-М” ЕООД срещу определение №19920 от 26.09.2018 г. по ч.гр.д.№8189/2018 г. на СГС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 16.05.2018 г. по гр.д.№14 826/2018 г. на СРС, с което е върната исковата молба на „Метропол-М” ЕООД.
В жалбата са наведени доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържат всички селективни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. В заповедното производство по чл.417 от ГПК съдът длъжен ли е да издаде писмен съдебен акт-разпореждане и общо колко броя разпореждания следва да бъдат издадени до приключване на производството. 2. Допустимо ли е вместо да издаде отделен писмен съдебен акт – разпореждане, да се издаде направо заповед аз изпълнение. 3. Длъжен ли е съдът в заповедното производство по чл.417 от ГПК да издаде писмен съдебен акт-разпореждане за издаване на ИЛ и същото следва ли да се връчи на длъжника и ако „да”, то от кой, по какъв начин и как се удостоверява това връчване. Подлежи ли на обжалване разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист. 4. Допустимо ли е издаденият от съда ИЛ в производството по чл.417 от ГПК да се връчва на заявителя и да се изнася от съда и представя на ЧСИ за образуване на изпълнително дело, преди да бъде връчено на длъжника разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. 5. Кой е подлежащият на изпълнение съдебен акт в производството по чл.417 от ГПК: разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение или изпълнителния лист, или съвкупност от тези документи. 6. В кой свой акт заповедният съд следва да изложи мотивите си за извършената от него проверка по чл.411, ал.2, т.1 до т.4 от ГПК и конкретно за евентуално наличие на основание за незаконосъобразност на заявлението и приложените към него документи. 7. Тече ли срок за възражение и обжалване на съдебни актове по заповедното производство, които не са били връчени на длъжника или които не са му били връчени законосъобразно. 8. Как следва да процедира съда, като непосредствено след ЧЖ на длъжника срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, същият е подал възражение за нищожност на издадените в заповедното производство актове и на актовете на ЧСИ. 9. Нарушени ли са процедурата по ГПК, правото на ЕС и задължителните решения на С. при неиздаване, невръчване и неудостоверяване на връчване на съдебни книжа по заповедното производство на длъжника и това противоречи ли на решенията на С.. 10. При наличие на данни за нарушения на правото на ЕС и решенията на С., длъжен ли е въззивният съд да ги констатира служебно дори и да не са били изрично посочени в жалбата. 11. Длъжен ли е съдът в заповедното производство по подадена ЧЖ срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение да разгледа и да се произнесе с надлежни мотиви по фактите и правото по всички изложени пороци. 12. Допустимо ли е съдът при обсъждане на разлика в съдебната практика да приеме за правилна и законосъобразна тази, която според него била преобладаваща, без да излага мотиви защо приема, че именно тя е преобладаваща и допустимо ли е въобще законосъобразността и правилността на съдебни актове да се преценява по количествен критерий. 13. Длъжен ли е съдът при констатиране на неточност, непълнота в предявения петитум, които касаят не фактическото изложение, а правна квалификация, да даде на ищеца надлежно указание за поправка на петитума. 14. Допустимо ли е при предявен иск за прогласяване на нищожност на съдебен акт в заповедното производство, да се предяви заедно с него искане за прогласяване на нищожност на актове на ЧСИ по образувано пред него, въз основа на нищожните актове на съда в заповедното производство, изпълнително дело. Поддържа се, че решението е вероятно нищожно, недопустимо и очевидно неправилно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че на 02.03.2018 г., „Метропол-М” ЕООД е подал искова молба до СРС, с която е поискал прогласяване нищожността на съдебни актове, издадени и неиздадени по ч.гр.д.№46 181/2015 г. на СРС, при изложени основания за нищожността – неизвършване от съда да процесуални действия и неправилни действия на съда. Въззивният съд е посочил, че нищожен е съдебен акт, който има точно определени пороци, но тъй като в исковата молба не е посочен нито един такъв порок, то предявеният иск е недопустим.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Обжалваното определение е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано е от членовете на състава и е разбираемо, като с него съдебният състав се е произнесъл по предмета, с който е бил сезиран, поради което не се установява твърдяната вероятна нищожност и недопустимост на определението.
От друга страна с оглед изложените в определението мотиви, формулираните от частния касатор въпроси не се явяват обуславящи решаващата воля на въззивния съд – по тях в определението липсва произнасяне, респективно отговорът на въпросите не би променил постановения по делото правен резултат, който както бе посочено е обоснован с липсата на надлежно излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за твърдяната нищожност, респективно с липсата на правен интерес от предявяване на исковете по чл.270, ал.2 от ГПК.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2244 от 19.07.2018 г. по ч.гр.д.№6413/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.