О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
гр.София, 20.07. 2016 година
В. касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 2854/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на ищцата М. А. В. против решението на Софийския апелативен съд от 11 март 2015 год. по гр.дело № 3432/2014 год. на 2 състав в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд, ГО, 1 състав, постановено на 20 май 2014 год. по гр.дело № 11237/2013 год. по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу КЗ”И. България”З. С. в осъдителната му част за сумата 90 000 лева, представляваща разлика между дължимите 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. С. Д. – майка на ищцата, причинена от ПТП на 16.09.2012 год. до присъдените от СГС 170 000 лева и законната лихва върху нея от датата на ПТП до окончателното и? плащане и е постановено отхвърляне на иска срещу Застрахователно дружество [фирма] С. до размер на сумата 90 000 лева – разлика между дължимите 80 000 лева и присъдените 170 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищцата П. Д., причинена от ПТП на 16.09.2012 год., и законната лихва от тази дата до окончателното и? плащане.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част по съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост по отношение размера на обезщетението по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на делото въпроси относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, законови ориентири и общи критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при пряк иск срещу застрахователя на делинквента и нивото на застрахователно покритие, установено в § 27 на ПЗР на КЗ към датата на увреждането.
В отговора на касационната жалба [фирма] възразява срещу искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол поради липса на формулирани конкретни въпроси от съществено значение за изхода на делото и алтернативно оспорва основателността на жалбата.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, въведени в техните становища, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от заинтересована надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване валидно въззивно решение на Софийския апелативен съд и съдържанието и? отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел, че ищцата е претърпяла обичайните болки и страдания от внезапната загуба на родител, причинена от ПТП, станало на 16.09.2012 год. За справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на майката е прието обезщетение в размер на 80 000 лева, като са съобразени възрастта на пострадалата/81 г./, добрите лични отношения с ищцата, с която живее в едно домакинство, момента на настъпване на смъртта, степента на родствена близост между пострадалата и ищцата и действителното съдържание на съществувалите житейски отношения помежду им, основани на разбирателство и обич. Анализираните конкретни обстоятелства и правно релевантни факти, отразени в съобразителната част на обжалваното решение, са съотнесени правилно към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поставеният материалноправен въпрос по приложението му не е разрешен в противоречие със задължителната практика – Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 год. и формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на цитираната императивна норма на ЗЗД – Решение № 141/28.01.2016 год. по т.дело № 1398/2014 год., Решение № 142/15.10.2015 год. по т.дело № 2766/2014 год., Решение № 101 от 08.07.2016 год. по т.дело № 2050/2015 год., Решение № 202 от 16 януари 2013 год. по т.дело № 705/2011 год. на Второ ТО, Решение № 28 от 9 април 2014 год. по т.дело № 1948/2013 год. на Второ ТО, Решение № 95/24.10.2012 год. по т.дело № 916/2011 год. на Първо ТО, цитираното в исковата молба Решение № 1/26 март 2012 год. по т.дело № 299/2011 год. на Второ ТО и много др. Справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране на точния паричен еквивалент на преживените от увредения болки, страдания, емоционални, физически и психически сътресения. Указаните в ППВС № 4/68 год. общи критерии за определяне размера на обезвредата в случай на смърт – възраст на пострадалия, момент на настъпване на смъртта, степен на родствена близост между него и претендиращото обезщетение лице, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения са възприети и във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Трайно е възприето и становището, че при справедливо възмездяване на неимуществените вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите” съгласно чл.226 КЗ и пар.27 ПЗР на КЗ/отм./. В съответствие с цитираната съдебна практика Софийският апелативен съд е обсъдил релевантните за размера на обезщетението факти и ги е съотнесъл към упоменатите критерии по чл.52 ЗЗД.
Предвид изложеното материалноправният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Страната не обосновава и значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същата не излага доводи за създадена поради неточно тълкуване практика, за необходимост от осъвременяването и? с оглед изменения на обществените условия и законодателни промени. В изложението не е обоснована нито една от хипотезите, при които е налице основание за допускане на касационно обжалване по допълнителния селективен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са поставени теоретично и абстрактно, поради неотнасянето им към конкретния спор същите не биха могли да изпълнят изискването по чл.280, ал.1 ГПК да са обуславящи изхода на делото по смисъла на разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК.
Касаторът не обосновава предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 477 от 11 март 2015 год., постановено по гр.дело № 3432/2014 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: