1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
Гр.София, 13.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 29/2017 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. А. Б. и на [фирма] Д. срещу Решение № 164/25 май 2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 270/2016 г., с което е отменено изцяло Решение № 16/17.02.2016 г. на Хасковския ОС по т.д.№ 107/2015 г. по предявен иск относно съществуването на вземане по запис на заповед № 20700/24.8.2007 г., обезпечаващ договор за финансов лизинг от същата дата, представляващо дължим остатък по менителничния ефект в размер на 22635, 08 ЕВРО, от [фирма] София срещу касаторите по реда на чл.422 ГПК и вместо него е признато за установено, че [фирма] и М. А. Б. дължат солидарно на ищцовото дружество [фирма] сумата 22635,08 ЕВРО ведно със законната лихва от 20 март 2015 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от вземане на [фирма] по издаден от [фирма] на 24 август 2007 г. и авалиран от М. А. Б. запис на заповед № 20700 за сумата 128 544,95 лв. ЕВРО, за която част е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 122/23 март 2015 г. по ч.гр.д.№ 286/2015 г. по описа на РС Димитровград, постановено е незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Касаторите поддържат в жалбите си, че въззивното решение е неправилно в обжалваната от всеки от тях част по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират отмяната му. В изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
В срока за отговор на жалбите ответникът по касация [фирма] изразява становище, че въззивното решение на следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При преценка на данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите им са отстранени в срок, поради което се явяват процесуално допустими.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове срещу касаторите при условията на солидарност въззивният съд е приел, че предмет на делото е вземане по редовен от външна страна менителничен ефект – запис на заповед с издател [фирма] и авалист-управителят на дружеството М. А. Б.. Между страните няма спор, че записът на заповед е издаден от ответното дружество за обезпечаване събирането на вземанията на поемателя [фирма] по договор за финансов лизинг, сключен между него и [фирма]. С отговора на исковата молба е въведено възражение за несъществуване на вземането по менителничния ефект поради погасяване на обезпеченото вземане, произтичащо от каузалните правоотношения, по давност. Въззивният съд е приел, че погасено по давност вземане не е несъществуващо, тъй като евентуалното изтичане на давностния срок погасява правото на иск, а не самото вземане, произтичащо от лизинговия договор, което прави излишно изследването дали вземането по каузалното правоотношение е погасено по давност или не. Предвид съществуването на неудовлетворено вземане по договора за финансов лизинг – част от лизингови вноски – е прието, че съществува и процесното вземане по записа на заповед срещу издателя му.
За неоснователно е прието възражението на втория ответник за недействителност на авала поради липса на изявление за поемане на поръчителство в предвидената от закона форма. Освен като управител, представляващ дружеството-издател, М. А. Б. е положил втори подпис като авалист – физическо лице с посочени три имена и подробни данни за самоличност на лицевата страна на записа на заповед, с което е изпълнено изискването на чл.484, ал.1, изр.2 ТЗ за форма на менителничното поръчителство. Възражението за липса на надлежно учреден авал е прието за неоснователно и искът е уважен срещу двамата ответници.
По касационната жалба на [фирма]
Въпросът, формулиран в изложението на дружеството-касатор дали погасяването по давност на вземането по каузалното правоотношение, чието изпълнение е обезпечено със запис на заповед, води до липса на вземане по менителничния ефект и обуславя неоснователност на предявения по реда на чл.422 ГПК иск срещу издателя му е получил отрицателен отговор в решението на въззивния съд, съобразен с практиката на ВКС, формиран по реда на чл.290 ГПК, според която не всяка връзка между менителничния ефект и паралелно съществуващо облигационно задължение е правно значима за съществуването на вземането по менителничния ефект. На изследване подлежи само надлежно въведено каузално правоотношение между същите страни, доколкото възраженията, основани на това правоотношение биха имали за последица погасяване на вземането по менителничната сделка /В тоя смисъл Решение № 24/20 май 2015 г. по т.д.№ 2328/2013 г. на І ТО на ВКС/.
Въззивното решение не съдържа отговора на втория въпрос – какво е отражението на изтеклата погасителна давност по каузалното правоотношение върху правото на иск по записа на заповед. Хипотетично зададен, въпросът не е обусловил решаващите изводи на съда по предмета на спора. Допълнителното селективно основание е бланкетно, не са развити съображения по т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
ПО ЖАЛБАТА НА М. Б.
Формулираният от касатора правен въпрос е: Следва ли да съществува изрично волеизявление на физическото лице, учредяващо менителнично поръчителство в лично качество, когато е подписало като законен представител на дружеството-издател на записа на заповед, или е достатъчно изписването на имената му и думата „авалист“ до подписа.
Въпросът е некоректно зададен.
Менителничното поръчителство се учредява с едностранно волеизявление на авалиста, отразено върху лицевата страна на документа или върху прикрепен към него лист – алонж, което съгласно разпоредбата на чл.484 ал.1 изр.2 ТЗ не изразява с думите „като поръчител“ или с друг равнозначен израз /в случая – авалист/ и трябва да се подпише от поръчителя. Формата за действителност е спазена в процесния случай, в който ответникът е положил два подписа – като управител на дружеството-издател на ефекта и като авалист – с посочени три имена и подробни данни за самоличност, под които е положен втори подпис на М. А. Б. и автентичността му не е оспорена. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с цитираното решение на ВКС, І ТО от 28 юли 2015 г. по т.д.№ 2980/2013 г., в което разглежданата хипотеза е различна – положените от лице два подписа на лицевата страна на документа – под текста на записа на заповед от името на издателя-юридическо лице и под удостоверяването, че записът на заповед е предявен. След двата положени подписа е изписан саморъчно текст за поемане на поръчителство, под който не е положен отделен подпис.
Предвид изложеното следва да се приеме,че касаторите не установяват сочените от тях основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 164/25 май 2016 г. по в.т.д.№ 270/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: