4
Р Е Ш Е Н И Е
N 119
гр. София ,14.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1407 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 218а ГПК /отм./ във връзка с § 2 ал.3 ЗИД ГПК обн.Д.В. бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Е. Н. К. като наследник на С. Г. К. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-В г.о. от 06.06.2007г. по гр.д.№ 2814/1999г.
В. решение е обжалвано с втора касационна жалба от И. П. Д. чрез настойника си А. И. Д. и от П. Г. Д..
Подадена е и трета касационна жалба от К. М. К. срещу решението, с което е уважен предявения срещу него ревандикационен иск.
Ответниците З. С. Д. и П. С. П. изразяват становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, а ако се приеме че са основателни доводите в касационната жалба на Е. Н. К. , то решението следва да бъде обезсилено само по отношение на нея.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение от 06.06.2007г. по гр.д.№ 2814/1999г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, въззивно отделение, ІІ-В състав е обезсилено като недопустимо решението на Софийския районен съд, 89 състав от 05.05.1998г. по гр.д.№ 512/1993г. , с което е отхвърлен иска на С. П. П., В. П. В. и З. П. Я. с правно основание § 4и ПЗР ЗСПЗЗ за прогласяване нищожността на договор за продажба , сключен с нот.акт № 137/1963г. , предявен против К. М. К., С. Г. К. , Столична община и правоимащите собственици от прекратеното ТКЗС „Г.К.” кв.Горна баня , представлявани по реда на § 29 ал.1 ЗСПЗЗ и производството по делото е прекратено по този иск.
Отменено е първоинстанционното решение по иска по чл.108 ЗС в останалата част и е прието за установено по отношение на К. М. К., С. Г. К. , Столична община, И. П. Д., Н. С. С., П. Д. К., Л. С. Гърков, Е. К. Г., С. Е. П. и правоимащите собственици от прекратеното ТКЗС „Г.К.”, че П. С. П., З. С. Д., М. Павлова К., Н. П. В., О. П. В. и З. П. Я. са собственици на парцел ХІІ-304а кв10 по плана на [населено място], м.”Б. –Киноцентъра – първа част” от 1972г. и парцел ХVІІІ-304а кв.10 по същия план. и е осъдил К. М. К. да предаде владението на парцел ХІІ-304а, а С. Г. К. – на ХVІІІ-304а.
В частта, в която е отхвърлен ревандикационния иск против останалите ответници първоинстанционното решение е оставено в сила.
В. съд е приел, че на ищците е възстановена по реда на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ собствеността на нива от 1.540 дка в землището на [населено място], м.”Под грамада” , имот № 304-а, включващ парцел ХІІ-304-а кв.10 с площ от 775 кв.м. и парцел ХVІІІ-304-а кв.10 с площ от 765 кв.м. По възражение на ответниците съдът е провел косвен контрол на решението на Софийския районен съд, постановено по реда на чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ, което замества административния акт по чл. 14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ и е констатирал, че то е постановено в предвидената от закона форма, при спазване на предвидения в ЗСПЗЗ административен ред, от компетентен орган, в съответствие с целите на закона и без да са нарушени материално-правните правила за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Прието е също така, че по отношение на ответниците е приложима разпоредбата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ и продажбата на двата имота от ТКЗС на техните праводатели не е пречка за възстановяване на собствеността на ищците , защото не са налице предвидените в чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ изключения за запазване действието на продажбата – парцел ХVІІІ-304а не е застроен със законна сграда, а в парцел ХІІ-304а е построена сграда с издадено разрешение след 01.03.1991г.
1. По жалбата на Е. Н. К..
К. се позовава на недопустимост на въззивното решение като постановено по отношение на починала страна – С. Г. К., на която тя е наследник по закон и е конституирана като страна по делото след постановяване на решението.
Д. е основателен.
От представеното удостоверение № 698 от 23.09.2004г. се установява , първоначалната ответница по делото С. Г. К. е починала на 17.09.2004г. и е оставила за наследник по закон дъщеря си Е. Н. К.. Последното съдебно заседание по делото пред Софийския градски съд е проведено на 11.05.2007г. като до този момент починалата страна не е заличена и решението е постановено по отношение на С. Г. К..
Съгласно константната практика на ВКС – р. № 530 /2001 г. по гр. д. № 728/2001 г, І г.о. , р.№ 4262 /1983г. по гр. д. № 2082/83 г., I г. о., р. № 622 от 24.10.2002 г. по гр. д. № 110/2002 г. решение постановено по отношение на лице, което е починало, преди приключването на устните състезания, е недопустимо. Процесуална дееспособност притежават физическите лица, които по време на предявяване на иска са живи. Починалото физическо лице не е правен субект, няма процесуална правоспособност и дееспособност и не може да бъде страна в процесуално правоотношение. При настъпила смърт по време на процеса страната трябва да бъде заличена и на нейно място на основание чл.120 ГПК /отм./ да бъдат констиурани като страни нейните наследници. С оглед на изложеното решението е недопустимо на основание чл.209 ГПК /отм./ и следва да се обезсили по иска с правно основание чл.108 ЗС, уважен срещу С. Г. К., а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Недопустимостта на решението в тази част не води и до недопустимост на решението по исковете срещу останалите обжалвали страни, правилността на което не е обусловена от изхода на делото по иска срещу С. Г. К..
2. По жалбата на И. П. Д. , действащ чрез настойника си А. И. Д.. Правят доводи за нарушено право на участие пред Софийския градски съд като се поддържа, че касаторът не е бил призоваван и не е уведомен за решението. Относим към основанията на чл. 218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ е само доводът за нарушение на процесуалните правила във връзка с призоваването на страните, тъй като невръчването на съобщение за решението е от значение за началото на срока за обжалване и съответно влизането му в сила и няма отношение към правилността на съдебния акт.
От данните по гр.д. № 512/1993г. на Софийския районен съд, 89 състав /л.139/ се установява, че И. П. Д. е поставен под ограничено запрещение с решение на Софийския градски съд по гр.д.№ 728/1991г. като към този момент негов попечител е била съпругата му П. Г. Д.. Ограничено запретените съгласно чл.16 ал.2 ГПК /отм./, при действието на който е разгледано делото от въззивния съд извършват процесуалните действия лично, но със съгласие на техните попечители. В случая И. П. Д. е бил призоваван по делото като за съдебните заседания пред Софийския градски съд на 03.05.2000г. и 12.02.2003г. призовките са били получени от съпругата му, следователно макар формално тя да не е била призована като попечител, е била уведомена за делото и не е налице нередовност на призоваването. За последващите съдебни заседания съдът не е имал задължение да го призовава на основание чл.41 ал.6 ГПК /отм./ и няма основание да се приеме , че е налице твърдяното нарушение на правото на участие в процеса.
Съпругата на И. П. Д. не е била страна по делото в лично качество, съгласно удостоверение от Столична Община – район С. от 21.02.2007г. за настойник на И. П. Д. е назначен А. И. Д. с оглед на което тя няма правен интерес да обжалва решението.
В касационната жалба са въведени и доводи във връзка с основанието на иска по §4и ПЗР ЗСПЗЗ – използване на партийно и служебно положение при закупуването на имота от ТКЗС с нот.акт 137/1963г. , но този иск не е разгледан по същество от въззивния съд, производството по него е прекратено и поради това доводите не са относими към крайния резултат – прекратяване на делото по този иск поради недопустимост на иска.
Д. за неправилност на решението , с което е уважен иска за собственост в установителната част поради придобиване на имота по давност също е неоснователен. Такова възражение не е правено пред инстанциите по същество и тъй като съгласно чл.120 ал.1 ЗЗД давността не се прилага служебно, въззивният съд не е имал основание да преценява налице ли са били предпоставките на чл.79 ал.1 ЗЗД за придобиване на имота по давност от касатора И. П. Д.. Следва само за пълнота на изложението да се посочи, че на основание чл.5 ал.2 ЗВСОНИ по отношение на земеделските имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от влизане в сила на разпоредбата – 21.11.2007г. Към този момент производството по предявения ревандикационен иск е висящо, следователно давността е прекъсната на основание чл. 116 ал.1 б.”б” ЗЗД.
С изменението на чл.10 ал. 13 ЗСПЗЗ /Д.В.бр.98/1997г./ е въведено ново основание за възстановяване на собствеността върху отнетите земеделски земи и то касае онези от тях, които са били продадени от ТКЗС или са били предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни и общински органи, с изключение на предвидените от закона случаи. Тъй като до този момент земите не са подлежали на възстановяване, с § 34 ПЗР от ЗИД ЗСПЗЗ Д.В.бр. 98/1997г. е предоставена правна възможност на лицата, на които е отказано възстановяването на собствеността в тримесечен срок да поискат изменение на постановените решения на поземлените комисии. Действието на продажбата на имота от Обединено ТКЗС „Г. К.” , за който е съставен нот. акт № 137/1963г. по ЗРПВПНИ /отм./ на П. С. Д. – наследодател на касатора И. П. Д. би могло да се запази само в хипотезата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ – ако имотът е бил застроен при спазване на всички нормативни изисквания, което според §1д ПЗР ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството на сградата или ако законно разрешеният строеж е започнал към 01.03.1991г. В случая е установено, че парцел ХVІІІ-304а, който е бил собственост на И. П. Д. не е застроен със законна сграда, следователно законосъобразно съдът е приел, че правото на собственост на ищците е възстановено законно с решението на ОСЗ, тъй като правата на купувача от ТКЗС са отпаднали, не е било приложимо изключението на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ и са били налице предпоставките на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ да бъде възстановена собствеността на ищците. Ето защо жалбата на И. П. Д. е неоснователна.
2. По жалбата на К. М. К..
Неоснователен е доводът, че по делото не са представени доказателства за внасяне на процесния имот от наследодателя на ищците П. И. П. в ТКЗС . Вярно е, че събраните по делото доказателства по този въпрос са противоречиви, но фактът на продажбата на имота от ТКЗС е достатъчно основание да се приеме, че собствеността на земеделската земя е отнета и тя подлежи на възстановяване съгласно чл. 10 ал.4 ЗСПЗЗ.
Неоснователен е и доводът, че не е доказана идентичността между имота, предмет на спогодбата от 15.06.1969г. и закупения от касатора К. М. К. с нот.акт 9/1992г. имот , защото в спогодбата не са описани границите на парцела. Урегулираните поземлени имоти се идентифицират преди всичко със заснемането им по плана и посочването на номера на имота и парцела е достатъчно за индивидуализацията на имота. Разликата в квадратурата не дава основание за се приеме, че се касае за различен имот.
Публичната продан е деривативен способ за придобиване на собственост подобно на договора за продажба и придобитите права не могат да се противопоставят на действителния собственик. Ето защо неоснователно по аргумент от чл. 384 ал.2 и 387 ГПК /отм./ се поддържа , че след като имотът е придобит от праводателя на К. М. К. от публична продан , правата му не могат да бъдат оспорени. По доводите за придобивна давност важат изложените по-горе съображения по жалбата на И. П. Д.. Разпоредбата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ не предвижда като безусловно изключение за възстановяване на собствеността застрояването на имота след включването му в ТКЗС респективно отнемането на собствеността, а поставя изискване застрояването да е извършено към 01.03.1991г. или към същата дата да е започнало изграждане на законна постройка въз основа отстъпено право на строеж. В случая разрешението за строеж е от 14.10.1992г. , с оглед на което законосъобразно въззивният съд е приел, че имотът е подлежал на възстановяване. С оглед на изложеното подадената от К. М. К. касационна жалба е неоснователна.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решението на Софийския градски съд от 06.06.2007г. по гр.д.№ 2814/1999г. в частта по иска по чл.108 ЗС против С. Г. К. и
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав.
ОСТАВЯ в сила решението, с което е уважен иска по чл.108 ЗС в установителната му част по отношение на И. П. Д., действащ чрез настойника си А. И. Д. , както и в частта, в която е уважен ревандикационния иск срещу К. М. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: