Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
София, 02.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 74 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба вх. № 465/21.ІІ.2008г. на З. И. В. и Б. Д. В., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 11.ІІ.2008г. по в.гр.д. № 456/2007г. В жалбата са изложени съображения за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност по съществото на спора, като се иска отмяна на решението и произнасяне от ВКС по всички 15 пункта по въззивната жалба на касаторите.
Ответникът по касационната жалба В. И. Б. от не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С решение № 172/01.ІІІ.2007г. по гр.д. № 1152/2005г. РС Дупница е отхвърлил предявените от Б. Д.В. и З. И.В. срещу В. И.Б. искове за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на ? ид.част от апартамент № * със застроена площ 74.72кв.м, находящ се в [населено място], [улица], и на мазе на основание съдебна спогодба от 27.І.1992г. по гр.д. № 775/1995г. и извършено по нея парично уравнение на дела на ответника чрез заплащане по време на брака между ищците, отменен е констативен нот.акт № **/199*г. в частта, с която З. В. е признат за собственик на ? ид.част от посочения имот, и в тежест на ищците са присъдени разноски.
Така постановеното решение в срок е обжалвано от З. и Б. В. с въззивна жалба вх. № 862/12.ІІІ.2007г., в която оплакванията са изложени в 15 пункта. Въз основа на тази жалба е образувано гр.д. № 456/2007г.
С решение № 381 от 17.V.2007г. по гр.д. № 1152/2005г. Дупнишкия РС е оставил без уважение искането на касаторите за допълване на постановеното по делото решение № 172/01.ІІІ.2007г. „с непроизнасяне на съдия К.. А. по искането на З. и Б. Д№РС да вземе предвид, че съ с свое решение № 201/14.V.1999г. петчленен състав на ВКС се е произнесъл със свое тълкуване на чл.19 от СК – е признал, че апартаментът на [улица] Д. е СИО на З. и Б. на база парично уравнение в Д. Д. на бившия имотен дял на бившия съсобственик В.Б.”. Срещу това решение не е постъпила въззивна жалба от В..
С атакуваното в настоящото производство решение по гр.д. № 456/2007г. КОС е оставил в сила решението на Дупнишкия РС № 381 от 17.V.2007г. по гр.д. № 1152/2005г., въпреки липсата на въззивна жалба срещу него, като не е разгледал и не се е произнесъл по предмета на въззивното дело – въззивната жалба на З. и Б.В. вх. № 862/12.ІІІ.2007г. срещу решението на Д. № 172/01.ІІІ.2007г. по гр.д. № 1152/2005г.
При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваният съдебен акт е недопустим, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по непредявено искане /неподадена въззивна жалба/. Ето защо и на основание чл.209 ал.1 във вр. с чл.218ж ал.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на КОС за произнасяне по въззивната жалба на З. и Б. В. вх. № 862/12.ІІІ.2007г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Кюстендилския окръжен съд, ГК, четвърти състав, постановено на 11.ІІ.2008г. по гр.д. № 456/2007г.
ВРЪЩА делото на Кюстендилския окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба на З. и Б. В. вх. № 862/12.ІІІ.2007г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: