О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
София, 29.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 685 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Х. Х. Х. ,чрез особения му представител адв. Е. П., против постановеното от Софийски градски съд , гражданско отделение , определение № 9671 / 13.06.2012 год. по гр.д.№ 6959 / 2012 год. , с което съдът е отказал освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса по подадена частна жалба вх.№ 1013714 / 23.03.2012 год., срещу определение на Софийски районен съд, 48 състав, постановено на 15.03.2012 год. по гр.д.№ 59 939 / 2010 год. .С последното , във връзка с допусната по искане на особения представител на ответника – настоящ жалбоподател експертиза , съдът е оставил без уважение молбата на същия за незаплащане на определените за експертизата разноски, на основание чл. 83 ал.1 т.5 от ГПК . С подаване частната жалба срещу това определение , страната се е позовала на същото основание като освобождаващо я от дължима държавна такса по жалбата , по което единствено въззивния съд се е произнесъл , считайки го преюдициално спрямо произнасянето по частната жалба срещу определение от 15.03.2012 год. по гр. д.№ 59 939 / 2010 год. на СРС, 48 състав . Това му произнасяне е единствено предмет на настоящата жалба .
Жалбоподателят ,макар излагайки фактическата обстановка по атакуваното първоинстанционно определение, излага доводи за неправилност на изводите на атакуваното определение на СГС , за неприложимост на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК в хипотезата на назначен особен представител по чл.47 ал.6 ГПК , приложена спрямо ответника от първоинстанционния съд, в който смисъл цитира и актуална съдебна практика : опр. № 15 / 12.01.2010 год. по ч.т.д. № 6 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и опр.№ 73 / 16.02.2011 год. по гр.д.№ 13 / 2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение , като прецени , че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, а държавна такса по същата не е дължима , на основание чл.83 ал.1 т.5 вр. с чл.47 ал.6 от ГПК , за което важат съображенията по съществото на частната жалба, за да се произнесе взе предвид следното :
На ответника Х. Х. Х. е назначен особен представител – адв.П. , в хипотезата на чл. 47 ал.6 ГПК . По искане на същата е допусната експертиза, с възложени в тежест на ответника , представляван от особен представител , разноски . Особеният представител се е позовал на тяхната недължимост, на основание чл.83 ал.1 т.5 ГПК, което му възражение първоинстанционният съд е разгледал като предмет на искане за освобождаване от разноски, на основание същата разпоредба . Въззивният съд, сезиран с частна жалба срещу това първоинстанционно определение , идентично е възприел позоваването на чл.83 ал.1 т.5 ГПК – съдържащ предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски , при наличието на които последиците на освобождаването , за разлика от хипотезата на чл.83 ал.2 ГПК , настъпват по силата на закона – като искане за освобождаване от държавна такса по частната жалба срещу първоинстанционното определение, на основание чл.83 ал.1 т.5 ГПК .
Постановеното определение е недопустимо .Както се посочи в предходния параграф , освобождаването от държавна такса и разноски, по силата на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК , не се нуждае от изрично разпореждане на съда , тъй като при наличие на предпоставките в същата норма настъпва по силата на закона , какъвто е и настоящият случай . Неправилно въззивният съд, очевидно съобразявайки цитираното от първоинстанционния съд определение № 292 / 12.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 269/ 2011 год. на Върховен касационен съд ІV г.о. , съставляващо изолирана съдебна практика , е приел, че чл.83 ал.1 т.5 ГПК намира приложение само в хипотезата на чл. 48 ал.2 ГПК, не и в тази на чл. 47 ал.6 от ГПК . Логическото и историческо тълкуване на чл. 83 ал. 1 т.5 ГПК / с оглед чл.50 от ГПК отм., обединяващ по същество хипотезите на назначим особен представител , развити съответно в чл.47 и чл.48 от ГПК , в сила от 01.03.2008 год. / , налагат извода че в понятието „ неизвестен адрес „ по смисъла на чл.83 ал. 1 т.5 ГПК законодателят е визирал крайния резултат от неиздирването на ответника , независимо дали същият има регистриран постоянен и настоящ адрес / чл.47 ГПК / или изобщо няма регистриран такъв / чл.48 ГПК /, предпоставящ нуждата от защита чрез особен представител . Няма логично обосноваване на разграничението в приложението на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК за всяка от двете хипотези – чл.47 ал.6 и чл.48 ал.2 ГПК , предвид идентичността в осъществимото за ответника процесуално представителство от особения представител и след назначаването му от съда . При действието на ГПК / отм./ , несъдържащ аналогична на чл.83 ал.1 т.5 ГПК правна норма , съдебната практика безпротиворечиво е възприела недължимостта на държавна такса и разноски от назначените особени представители във всяка от двете хипотези – ответник с неизвестен, в смисъл нерегистриран изобщо, или такъв с регистриран , но неоткриваем на същия , постоянен адрес – опр. № 32 / 16.01.2007 год. по ч.т.д.№ 330 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС .
Следователно , атакуваното определение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване , а делото следва да се върне на въззивния съд, с оглед произнасяне по частна жалба на Х. Х. Х. против определение от 15.03.2012 год. по гр. д.№ 59 939 / 2010 год. на СРС, 48 състав , съобразявайки мотивите на настоящото определение относно нейната допустимост .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 9671 / 13.06.2012 год. по гр.д.№ 6959 / 2012 год. на Софийски градски съд, въззивно гражданско отделение, ІІ д състав и връща делото на същия съд за произнасяне по частна жалба срещу определение от 15.03.2012 год. по гр. д.№ 59 939 / 2010 год. на СРС, 48 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :