О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.05.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1028 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД [фирма], гр.София против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 2221 от 11.10.2012 год., по гр.д.№ 2242/12 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 23.04. 2012 год. за спиране на производството по т.д.№ 2296/2012 год., на осн. чл.536, ал.1, т.1 ГПК до влизане в сила на решението по т.д. № 5270/11 год., по описа на Софийски градски съд.
Частният касатор поддържа оплакване за неправилност на обжалваното въззивно определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила поради което иска отмяната му. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че частната му касационна жалба има за предмет определението на СГС от 17.04.2012 год. за спиране на регистърното производство, а всъщност е сезиран с въззивна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което последният отказва сам да отмени определението си за спиране на регистърното производство по вписване на промени по партидата на ТД- жалбоподател -решения на ОС на съдружниците от 18.11.2011 год..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, позовавайки се отново на въведените с частната касационна жалба оплаквания, жалбоподателят счита, че самото произнасяне на въззивния съд извън аргументите, обстоятелствата и предмета на обжалване е достатъчно основание за допускане на касационен контрол, по арг. от т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно, според изложените доводи касационното обжалване следва да бъде допуснато “и за изясняване на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право: “Когато по искане за спиране на регистърното производство по чл.536, ал.1, т.1 ГПК съдът е оставил без уважение искането за спиране и определението е влязло в сила, ползва ли се този акт със съдебен стабилитет? Може ли повторно молителят в производството по чл.536, ал.1, т.1 ГПК, на същото основание и при една и съща фактическа обстановка, с един и същи петитум да поиска отново спиране на същото регистърно производство, по което вече е постановено влязло в сила определение? ; Приложима ли е нормата на чл.126 ГПК за последвалото производство, инициирано от молителя по чл.536, ал.1 ГПК, когато същото има идентичен предмет, страни и искане и е посочена една и съща фактическа обстановка?
Поддържаното селективното основание е по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поради възприетото от въззивния съд разрешение на горепосочените въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика – т.10 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивни срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1/19.02.2010 год. на ТР на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. недопустимостта на обжалвания съдебен акт.
Следователно, ако съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е недопустим ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката дали е допустим или, ще се извърши с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба.
Такава вероятност за недопустимост на обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд е налице, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато, независимо, че поставените от частния касатор правни въпроси са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд.
Производството по делото пред СГС е образувано по искане ТД [фирма], гр.София за отмяна на постановеното на 17. 04. 2012 год., на основание чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536, ал.1, т.1 ГПК, спиране на регистърното производство до приключване с влязъл в сила акт на т.д.№ 5270/2011 год. на СГС, образувано по иск с правно основание чл.74 ТЗ.Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на молителя за отмяна на спирането, позовавайки се на липсата на доказателства, че обстоятелствата, обусловили спиране на регистърното производство са отпаднали, за да е налице процесуална възможност за неговото възобновяване. По отношение на въведените от молителя [фирма], доводи за недопустимост на постановеното спиране е приел, че този порок е основание за отмяна на съдебния акт по реда на инстанционния контрол, но е ирелевантен за възобновяване на спряното регистърно производство, тъй като определението за спиране не е от категорията, относими към движението на делото и изчерпва предмета на производството по същото пред съда, който го е постановил – арг. от чл.253 ГПК.
С частна жалба, вх. № 54550/18.05.2012 год. ТД [фирма], гр.София е обжалвал първоинстанционното определение на Софийски градски съд от 23.04.2012 год. пред Софийски апелативен съд, който го е потвърдил със съдебния акт, предмет на настоящата частна касационна жалба.
Въззивното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а въззивното производство – прекратено.
При постановяването му въззивната инстанция не е съобразила, че новелата на ал.3 на чл.536 ГПК, която изрично предвижда обжалваемост на определението за спиране по чл.536 ГПК по реда на гл.ХХІ ГПК, създадена с § 5 от ЗР на ЗИДЗТР /обн. ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 год./ е в сила от 18.12.2012 год..
Следователно към датата на подаване на въззивната жалба от страна на настоящия частен жалбоподател, както и към датата на постановяване на обжалваното определение на Софийски апелативен съд е действала редакцията на процесуалната разпоредба на чл.536 ГПК, в която липсва предвидена от законодателя обжалваемост на определението за спиране, постановено в охранителното регистърно производство.
Същевременно от обстоятелството, че основанията за спиране на уредени с императивната разпоредба на чл.536 ГПК следва, че общите правила на охранителните производства в гл.VІ на ГПК могат да се прилагат към последните само съответно, доколко не са дерогирани от специалната регламентация.
Поради това при липсата на предвиден от законодателя ред за инстанционен контрол над определенията постановени по реда на чл.536 ГПК до влизане в сила на новелата на ал.3, която процесуалноправна норма действа от момента на влизането си в сила и към заварените висящи процесуални правоотношения, каквото не е приключилото на 11.10.2012 год. пред Софийски апелативен съд производство по ч.гр.д.№ 2242/2012 год., тези съдебни актове не подлежат на обжалване пред по- горен съд, в каквато насока е и трайната практика на ВКС, изразена в служебно известните на настоящия съдебен състав определения: № 23/11.01.2012 год., по ч.т.д.№ 956/2011 год. на ІІ т.о.; № 5/05.01.2012 год., по ч.т.д.№ 914/2011 год. на ІІ т.о.; 056 от 16. 01. 2012 год., по ч.т.д.№ 859/2011 год. на ІІ т.о.; № 267/09.04.2012 год., по ч. т. д. № 185/2012 год. и др.
Липсата на надлежно възникнало в полза на [фирма], гр. София право на частна въззивна жалба изключва и допустимостта на образуваното пред Софийски апелативен съд въззивно производство по ч.гр.д.№ 2242/2012 год., по което е постановен обжалвания съдебен акт.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното определение на Софийски апелативен съд № 2221 от 11.10.2012 год., по гр.д.№ 2242/12 год..
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по ч. гр.д.№ 2242/ 12 год.,по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: