О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 15.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 818/2014 година
Производство по чл. 274, ал.2, предл.1 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] /Н./ срещу определение № 2167 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 1837/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на постановеното по делото въззивно решение от 23.07.2013 г. в частта за разноските.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което общо присъдените му по делото разноски да се възложат в тежест на всеки един от ищците съразмерно на отхвърлената част от исковете им по чл.226, ал.1 КЗ и изцяло на исковете им по чл.86 ЗЗД.
Ответниците Ф. А. М., Ю. А. М., М. А. М., Ф. В. И. и Ф. Х. А. чрез процесуалния им представител адв.П. К. оспорват частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК, но считат за основателно искането за разделното им осъждане за разноски. От същите е постъпила „насрещна частна жалба” с искане за изменение на решението в частта за разноските, които считат, че са прекомерни и размерът им следва да бъде съобразен с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според който при основателност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК се дължи минимално определения размер на възнаграждението за адвокат съобразно чл.36 ЗАдв, а не трикратния му размер, установен в § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С решение от 17.07.2012 г. по гр. дело № 10533/2010 г. на Софийски градски съд, І-во ГО, 10 с-в отхвърлил предявените от ответниците по частната жалба искове срещу настоящия жалбоподател с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъденото им обезщетение за неимуществени вреди от по 55 000 лв. до претендираните от тях общо 610 000 лв. и ги осъдил да му заплатят разноски съразмерно на отхвърлените им части общо в размер на 12 189.04 лв.
С определение от 14.02.2013 г., постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК, първоинстанционният съд оставил без уважение молбата на ответника, сега жалбоподател да измени решението си в частта за разноските с искане за пререшаване на въпроса за размера им и за разделното им възлагане в тежест на всеки от ищците съобразно отхвърлената част на иска им.
Сезиран с въззивни жалби от двете страни, както и с частна жалба от настоящия жалбоподател по чл.248, ал.3 ГПК, с решение № 1577 от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 1837/2013 г., Софийският апелативен съд, след частична отмяна на решението на СГС по гр.д.№ 10533/2010 г. осъдил настоящия жалбоподател да заплати на първите четирима ищци още по 10 000 лв., а на петата – 20 000 лв. като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, отхвърлил исковете им по чл.86, ал.1 ЗЗД, уважени от първоинстанционния съд в размер на по 12 198.04 лв. и отменил определението му от 14.02.2013 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК и вместо него постановил друго, с което осъдил всички ищци да заплатят на ответника и настоящ жалбоподател още разноски в размер на 2 244.23 лв. С решението си апелативният съд не се е произнесъл по въпроса за отговорността за направените от ответника разноски във въззивното производство.
Със сега обжалваното определение апелативният съд оставил без уважение молбата на ответника, сега жалбоподател да измени по реда на чл.248, ал.1 ГПК решението си в частта за разноските с искане за пререшаване на въпроса за размера им и за разделното им възлагане в тежест на всеки от ищците съобразно отхвърлената част на иска им, като е изложил съображения, че изрично в мотивите на постановеното от него решение /в частта, с която се е произнесъл по основателността на частната му жалба по чл.248, ал.3 ГПК/ е посочил, че както защитата на ищците, така и тази на ответника е осъществявана общо, а не за всеки един от съединените искове, поради което всички ищци общо следва да заплатят на ответника съдебни разноски съобразно отхвърлената част от всички искове общо. Изложено е освен това, че не са налице основания да промени становището си и относно начина на изчисляване на съдебните разноски, които се дължат на ответника, претендиращ включване в цената на исковете и присъдената от първоинстанционния съд законна лихва от датата на увреждането на ищците до датата на предявяване на иска в размер на по 12 198.04 лв. за всеки от ищците.
Настоящият състав намира, че със сега обжалваното определение апелативният съд недопустимо се е произнесъл отново по реда на чл.248, ал.1 ГПК по отношение на постановеното от него определение по чл.248, ал.3 ГПК, инкорпорирано в решението му по гр.д.№ 1837/2013 г. на САС, с което по същество се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските, дължими от ищците за първоинстанционното производство. В тази му част решението има характер на въззивно определение, което е неоттегляемо и подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Разноски за въззивното производство в полза на ответника и настоящ жалбоподател не са присъдени с решението му, поради което апелативният съд е следвало да остави без движение подадената от последния молба по чл.248, ал.1 ГПК с указания да уточни съдържанието на искането си – 1./ допълването му поради липса на произнасяне по отговорността на ищците за тях (след служебно отстраняване на допуснатата очевидна грешка поради неотразяване на формираната от него воля в диспозитива на решението си за дължимост на приспадащата се част от разноските, направени от ответника във въззивното производство) или 2./ има характера на частна касационна жалба срещу инкорпориранато в решението определение, с което по реда на чл. 248, ал. 3, пр. 2 ГПК се е произнесъл по отговорността за дължимите на ответника разноски, направени по гр. д. № 10533/2010 г. на Софийски градски съд. Като се е произнесъл по подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК, без да укаже на страната, че следва да прецизира искането си, апелативният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд и състав за извършване на следващите процесуални действия във връзка с дадените указания.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 2167 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 1837/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за извършване на следващите процесуални действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: