РЕШЕНИЕ
№ 337
София, 27. октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1430 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 1958/28.10.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2037/2014, с което е обезсилено решение № 1045/14.02.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 6500/2011 по предявения павлов иск срещу А. С. К. за обявяване на недействителността на извършената между него и С. И. К. сделка, както и по всички останали искове – по отношение на 1/3 от имота и е потвърдено същото решение в необезсилената част по предявените искове за прогласяване нищожността на същата сделка като привидна, отхвърлени са предявените искове срещу А. С. К. и Т. И. Г. за прогласяване нищожността на сключената между тях сделка, прекратено е производството по иска срещу С. П. С., че не е собственик на процесния имот, отхвърлен е предявеният срещу нея ревандикационен иск и е прекратено производството по павловия иск срещу А. С. К. и Т. И. Г. за извършената между тях сделка. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна и правното значение на изходящия от приобретателя писмен документ, в който се признава привидността и за принадлежността на качеството кредитор от наследниците по отношение на техния наследодател, който се е разпоредил с възложен му по делба негов наследствен имот, преди обезсилване на възлагането.
По поставените въпроси, Върховният касационен съд намира, че както страната, която се е разпоредила с имот чрез привидна сделка, така и всеки от наследниците (съобразно наследствения му дял) може да оспори с иск извършеното прехвърляне, като се позове на привидността. В процеса привидността не може да се доказва със свидетелски показания, освен при наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство”, което доказва нейната вероятност, освен по иск на наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Привидността се установява по несъмнен начин с „обратно писмо” от приобретателя, както и при признание на иска от негова страна, което е неоттегляемо.
Наследниците не са кредитори на своя наследодател и не могат да оспорват извършените от него сделки поради това, че ги увреждат. Те са негови универсални правоприемници и са обвързани от извършените сделки така, както е бил обвързан и той. Те могат да оспорват извършените сделки само на тези основания, на които и наследодателят им е могъл да ги оспори. Единствената разлика в правното им положение е тази, че при оспорване на извършена сделка като привидна, те са облекчени при доказването на привидността, ако сделката е била насочена срещу тях.
Наследниците на разпоредилия се с привидна сделка са кредитори на привидния приобретател така, както техният наследодател е бил негов кредитор. Ако общият наследодател е бил увреден, те могат да оспорят с павлов иск сделката, с която привидният приобретател се разпорежда с чуждия имот преди вписването на исковата молба за обявяване на нищожността, в полза на трето лице, което също е знаело за увреждането на наследодателя. На тази относителна недействителност наследниците могат да се позоват и чрез възражение или реплика по предявен равандикационен иск или иск за собственост.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследниците на прехвърлителя не са негови кредитори, а правоприемници, поради което не са процесуално легитимирани да искат обявяването на извършена от него сделка за относително недействителна по отношение на тях, те са легитимирани да оспорят валидността на извършената сделка с иск, но само за частта, която съответства на наследствените им дялове. Предявеният иск за обвяване нищожността на прехвърлителната сделка между наследодателя им и първия ответник (техен сънаследник) като привидна е неоснователен защото изходящото от него обратно писмо не може да бъде ценено като доказателство, тъй като не може да бъде противопоставено на другата страна, съответно действителна и последващата сделка, с която първият ответник е продал имота на втория. Прехврленият имот е собственост на третата ответница, която го е закупила от втория, поради което е отхвърлен и равандикационният иск срещу нея, а предявеният срещу нея отрицателен установителен иск за собственост, правилно е прието от първоинстанцинния съд, че е недопустим.
Правилно въззивният съд е приел, че наследниците на прехвърлителя не са негови кредитори, а правоприемници, поради което не са процесуално легитимирани да искат обявяването на извършена от него сделка за относително недействителна по отношение на тях. Те са легитимирани да оспорят валидността на извършената сделка с иск, но само за частта, която съответства на наследствените им дялове. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е приел, че предявеният иск за нищожност на прехвърлителната сделка между наследодателя им и първия ответник (техен сънаследник) като привидна е неоснователен. Изхождащото от него обратно писмо доказва пълно твърдяната привидност.
Това не се отнася за втората сделка, тъй като от приобретателя по нея няма обратно писмо.
По същество правилно въззивният съд е приел, че павловият иск по отношение втората сделка е недопустим. Първата сделка е привидна, но тя и следващите сделки не са насочени срещу ищците по делото и не ги уврежда, тя е насочена срещу сънаследниците на общия наследодател. Разпорежданията с процесния имот чрез поредицата от сделки с различни пороци, обвързват всички негови наследници (ищците и първия ответник). Ако някой е увреден от поредицата сделки, това би могло да бъдат сънаследниците на общия наследодател, с които той е бил в делба.
Неправилно съдът се е произнесъл първо по иска за относителна недействителност и след това по иска за нищожност, но след като и двата иска са отхвърлени, това не е отразило на правилността на решението.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е произнесъл по ревандикационния иск срещу третата ответница. Ревандикационен иск за идеални части от същия имот, срещу същата ответница, предявен от наследодателя на ищците С. И. К., заместен в процеса от ищците и първия ответник е отхвърлен с влязло в сила решение на Софийския градски съд по гр.д. № 676/2008. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отречено съществуването на част от правото се разпростира върху цялото право, тъй като няма как да съществува цялото право, без да съществува негов част.
Видно от изложеното обжалваното решение по ревандикационния иск е недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част, като производството по този иск бъде прекратено. В частта по иска срещу А. С. К. за обявяване на нищожността на извършената между него и С. И. К. сделка като привидна решението е неправилно, поради което в тази част то следва да бъде отменено, а предявеният иск – уважен до размера на 2/3 от прехвърления имот от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. В останалата част решението е по същество правилно и следва да бъде оставено в сила.
Ответницата по ревандикационния иск С. П. С. претендира разноски в касационното производство, но не е представила доказателства за извършването им. Разноски в касационното производство претендира и ответникът по исковете за нищожност и относителна недействителност на втората сделка Т. Т. Г., но той също не е представил доказателства за извършването им. Ответникът по иска за нищожност на първата сделка А. С. К., който взема становище за уважаване на касационната жалба не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1958/28.10.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2037/2014 в частта по предявения от И. С. К. и Й. С. К. срещу С. П. С. ревандикационен иск и прекратява производството по същия иск.
ОТМЕНЯ решение № 1958/28.10.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2037/2014 в частта по предявения от И. С. К. и Й. С. К. срещу А. С. К. иск за нищожност.
ПРИЗНАВА нищожността поради привидност на сключения между С. И. К. и А. С. К. договор за покупко-продажба с нотариален акт, вписан с вх. рег. № ***** от 21.03.2005 г. акт № ** том ***** дело 8069 по описа на Службата по вписванията при Софийския районен съд за 2005 г. до размера на 2/3 от описания в същия нотариален акт недвижим имот.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1958/28.10.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2037/2014 в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.