Р Е Ш Е Н И Е
№246
Гр.София, 31.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА КОСТОВА
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2406/2015 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. П. Г. и на Д. А. А. срещу Решение № 93/15 януари 2015 г., постановено по т.д.№ 4559/2014 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е отменено по въззивна жалба на „Р. /България/“ ЕАД първоинстанционно решение на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск срещу касаторите за признаване солидарен дълг за сумата 8 201 лв., представляваща просрочена главница, за сумата 3542,03 лв., представляваща просрочена наказателна лихва начислена за периода 15.9.2010 г. – 13 март 2012 г. и за сумата 4955,08 лв. просрочена редовна
Стр.2
лихва, начислена за периода 15.9.2010 г. – 20.2.2012 г. заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 14 март 2012 г. до окончателното плащане на главницата съгласно издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 13030/2012 г. на СРС, 25 състав, и в частта, в която „Р. /България/“ ЕАД е осъдено да заплати на Д. А. А. разноски над сумата 1059,56 лв. и вместо нея е постановено уважаване на положителните установителни искове по чл. 422 ГПК във вр.чл.415 ГПК за просрочена главница до размер на 8201 лв., за просрочена наказателна лихва за периода 15.9.2010 г. – 13 март 2012 г. 3542,03 лв. и за просрочена редовна лихва 4955,08 лв., начислена за периода 15.9.2010 г. – 20.2.2012 г. заедно със законната лихва върху главницата от 14 март 2012 г. до окончателното й плащане и са присъдени разноски на „Р. /България/“ ЕАД съобразно изхода на спора. В двете жалби се поддържа, че решението е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който при позоваване на кредитора единствено на автоматично настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договор за банков кредит в заявлението по чл.417 т.2 ГПК се е произнесъл по недопустимо въведени с въззивната жалба твърдения за нови факти относно съществуването на вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, включени в извлечението от сметката.
В срока за отговор на касационните жалби „Р. /България/“ ЕАД не е взело становище по тях.
С определение № 757/3 октомври 2016 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост.
В проведеното открито съдебно заседание на 13.12.2016 г. процесуалният представител на явилите се жалбоподатели Р. Г. и Д. А. – адвокат Г. Д., САК, изразява становище, че въззивното решение е недопустимо поради произнасяне на съда по спор, който е различен по правопораждащ фактически състав от
Стр.3
очертания с обстоятелствената част на исковата молба. Претендира обезсилването му, евентуално отмяна и съдебни разноски.
Ответникът по касация не изпраща представител.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ ТО, след преценка на данните по делото, доводите на страните и заявените касационни основания в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи положителните установителни искове за наказателна и просрочена редовна лихва, както и за главницата до размер на 8201 лв., Софийският апелативен съд е приел, че вземанията по договор за кредит от 30 ноември 2007 г., по който ответниците са солидарни длъжници, с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК за издаване заповед за изпълнение, са изискуеми и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги, поради което е уважил установителните искове за тях.
За да отхвърли изцяло предявените искове срещу ответниците, първоинстанционният съд е приел, че ищцовата банка не е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем чрез уведомяване на длъжниците преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за настъпване на обстоятелствата по чл.10 от процесния договор за банков кредит, които са предпоставка на уговорената автоматична предсрочна изискуемост на кредита.В заявлението по чл.417 т. 2 ГПК, в представеното с него извлечение от счетоводните книги на банката, установяващо вземанията й, както и в исковата молба, главницата, изискуемите редовна и наказателна лихва са посочени като глобални суми, претендирани на основание предсрочна изискуемост. В обстоятелствата част на заявлението и на исковата молба липсва разграничение на падежирани и непадежирани вноски към 14 март 2012 г. Твърдения досежно падежирани вземания към датата на подаване на заявлението, техния размер и включването им в цената на установителните искове са заявени в нарушение на чл.266 ал.1 ГПК за първи път с въззивната жалба на ищеца извън рамките и предмета на
Стр.4
основното исково производство, предопределени от рамките на заповедното производство. Като е съобрази ненадлежно въведени обстоятелства в процеса и доводи на ищеца и е основал решението си на факти извън посочените в исковата молба, съдът е признал съществуването на спорната пред него част от материалното право въз основа на фактически състав, различен от заявения с исковата молба и заявлението по чл.417 ГПК, с който е бил сезиран.
Въззивното решение е процесуално недопустимо поради разглеждане на иска на непредявено основание – ненадлежно въведени фактически твърдения от въззивника-ищеца за първи път с жалбата му.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 293 ал.4 ГПК във вр.чл.270 ал.3 изр.3 ГПК въззивното решение следва да бъде изцяло обезсилено, а делото – върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по исковете на предявеното основание, тъй като в случая констатираната недопустимост се отнася единствено до въззивното решение. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция не дължи произнасяне относно евентуалното съществуване и размера на редовно падежирани и непогасени изискуеми вноски по кредита според погасителния план по чл.3 на процесния договор.
Същата е компетентна да се произнесе на основание чл.294 ал.2 ГПК и по разноските за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.4 пр.2 ГПК във вр.чл.270 ал.3 изр.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 93/15 януари 2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, постановено по в.т.д.№ 4559/2014 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: