2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр.София, 16.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4608/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 299/ 20.03.2017 г. по настоящето дело по жалба на Г. И. С. и М. С. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2622 от 31.03.2016 г. по гр.д.№ 14173/ 2015 г. в частта му, в която по предявените от Д. П. И. против жалбоподателите искове е признато за установено, че Г. И. С. и М. С. С. дължат на Д. П. И. законната лихва върху сумата 11 000 лв от 02.11.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като за сумата 11 000 лв е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51997/ 2012 г. на Софийски районен съд.
Контролът върху въззивното решение е допуснат при допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос допустимо ли е съдебно решение, с което съдът се произнася без за това да е отправено надлежно искане от ищеца. В уеднаквената от Върховния касационен съд съдебна практика (срв. решение № 439/ 23.07.2010 г. по гр.д.№ 476/ 2009 г., ІV г.о., решение № 196/ 15.10.2013 г. по гр.д.№ 1348/ 2012 г., III г.о., решение № 226/ 08.12.2016 г. по гр.д.№ 1349/ 2016 г., ІІІ г.о.) се приема, че когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, постановеното от него решение е недопустимо. Произнасянето по претенция, която не е заявена с исковата молба или по реда на изменение на иска, е в нарушение на принципа на диспозитивното начало, водещо до недопустимост на съдебния акт в тази част.
С оглед този отговор на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, жалбата е основателна в частта за законната лихва. Въззивният съд се е произнесъл по установителен иск, предявен на основание чл.422 ал.1 ГПК, след като ответниците (касатори в настоящето производство) са депозирали възражение срещу издадената по ч.гр.д.№ 51997/ 2012 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение срещу тях. Със заповедта им е наредено да заплатят на Д. И. сумата 11 000 лв ведно със законната лихва за периода от 02.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането. След като е уведомен от съда за постъпилото възражение, Д. И. е предявил срещу М. и Г. С. установителни искове, като с исковата молба е поискал в отношенията между него и ответниците да бъде признато за установено, че Г. и М. С. дължат на Д. И. „сумата от 11 000 (единадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.03.2009 г. – 31.10.2012 г.”. Исковата молба не съдържа петитум за установяване на съществуването на вземане за законната лихва върху сумата 11 000 лв за периода от 02.11.2012 г. до окончателното й изплащане. В противоречие с цитираната по-горе практика на Върховния касационен съд, без да е имало отправено искане, съдът по същество е признал съществуването на това вземане. В тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като производството се прекрати.
С оглед обстоятелството, че касационната жалба срещу въззивното решение се явява основателна само отчасти (по главния иск касационно обжалване не е допуснато и актът е влязъл в сила, т.е. правното твърдение на ответниците е отречено), разноските по касационното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Софийски градски съд № 2622 от 31.03.2016 г. по гр.д.№ 14173/ 2015 г. и потвърденото с него решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 17678/ 2013 г. в частта, в която по предявените от Д. П. И. против Г. И. С. и М. С. С. искове е признато за установено, че Г. И. С. и М. С. С. дължат на Д. П. И. законната лихва върху сумата 11 000 лв от 02.11.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51997/ 2012 г. на Софийски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: