2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
гр. София, 20.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 784 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета С. С., чрез адв. К. А.-Г., против решение без номер от 24 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 311 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е отменено решение без номер от 3 август 2016 г. по гр.д. № 2192/2015 г. по описа районния съд в [населено място] в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от [община] против К. „О.“, [населено място] и Областен кооперативен съюз – М. искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че нотариален акт № 98, т. IV, дело № 1533/1996 г.на Л. З. – нотариус при районния съд в [населено място], нотариален акт № 76, том X., рег. № 20794, дело № 2063/2006 г. на нотариус Б. П. и нотариален акт № 118, т. V, рег. № 10094, дело № 419/2007 г. на нотариус И. Ф., са нищожни поради противоречие със закона, вместо което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 576, вр. чл. 574 ГПК, за обявяване нищожността на нотариалното удостоверяване на правото на собственост на К. „О.“, [населено място], по реда на чл. 587 ГПК по посочените нотариални актове. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] против К. „О.“, [населено място], и Областен кооперативен съюз – М. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че договор от 2 юли 2007 г., сключен с нотариален акт № 119, т. V, рег. № 10097, д. № 420/2007 г. на нотариус И. Ф., е нищожен поради противоречие със закона.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 809 от 14 юли 2017 г., за да се провери допуснал ли е въззивният съд противоречие с практиката на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд при допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест във връзка с оспорена истинност на документ и при открито производство по оспорването по чл. 193, ал. 1 ГПК, без първата инстанция да е сторила произнасяне по оспорването в нарочно определение или с първоинстанционното решение, да повтори опороченото действие, като даде указание на страните относно разпределение на доказателствената тежест с оглед разпоредбите на чл. 193, ал. 3 ГПК, и съответно да даде възможност на страните да представят доказателства. Въпросът е обуславящ изхода на спора, тъй като твърдението за допуснато от първоинстанционния съд нарушение е поддържано от касатора в качеството му на въззивник във въззивната му жалба, но въззивният съд не е дал съответния отговор. Преценката следва да бъде извършена спрямо тълкуването, дадено от ВКС в решение № 66 по гр.д. № 807/2012 г., І г.о., и в решение № 125 по гр. № 1135/2011 г., ІІ г.о.
В първото от сочените решения, при отговор на въпроса следва ли съдът да се произнесе с диспозитива на решението по надлежно открито производство по оспорване на документ, ако не се е произнесъл с отделно определение, ВКС приема, че щом оспорването истинността на документ по чл. 193 ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да се формира сила на пресъдено нещо, съдът следва да се произнесе по този иск независимо от произнасянето по основния иск, поради което е заключено, че съдът дължи произнасяне по оспорването на документ с диспозитива на решението. С второто решение касационният съд разрешава въпроса за правомощията на въззивния съд при констатирани нарушения на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и преценката дали е доказано оспорването с оглед разпоредбите на чл. 193, ал. 1, 2 и 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК. Предвид разясненията, дадени от ВКС, ОСГТК, в ТР № 1/2013 г., т. 2, следва да се има предвид частта от тълкуването в това решение по чл. 290 ГПК, в която се приема, че когато въззивният съд констатира допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при извършване на доклада по чл. 146 ГПК по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и открито производство по оспорването по чл. 193, ал. 1 ГПК, тогава въззивният съд следва да даде указание на страните относно разпределение на доказателствената тежест с оглед разпоредбите на чл. 193, ал. 3 ГПК, а именно дали е оспорена истинността на официален или частен документ и съответно даде възможност на страните да представят доказателства, като не се съобразява с ограниченията на чл. 266, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Соченото тълкуване се споделя и от настоящия съдебен състав.
По делото се констатира, че в отговора на исковата молба ответникът О. оспорва представени актове за държавна, общинска и частна общинска собственост и иска представяне в оригинал на трите акта. С определение от 8 март 2016 г. първоинстанционният съд сочи, че ответникът О. иска представяне на трите броя актове за държавна, общинска и частна общинска собственост, съответно касаторът е задължен да ги представи. Касаторът заявява изрично, че ще се ползва от оспорените актове за собственост. В публичното съдебно заседание от 20 април 2015 г. съдът открива производство по оспорване на приложените към исковата молба и отговорите на ответниците писмени доказателства. В следващото публично съдебно заседание е открито производството по оспорване и на писмени доказателства, представени със становище на Областния кооперативен съюз. Произнасяне по оспорването не е направено в решението на първата инстанция, нито в нарочно определение. Отделно от това, с протоколно определение от първото съдебно заседание първата инстанция задължава ответната кооперация да представи писмени доказателства, без да укаже на касатора, в качеството му на ищец, да представи същите доказателства. В резултат са събрани само нотариално дело и удостоверение, издадено от областната управа в М., без да са представени оригинал на заповед от 23.11.1970 г. на председателя на изпълнителния комитет на С. [населено място] и оригинал на писмо от 05.06.1971 г. на МФ, с което е отстъпено възмездно право на ползване на потребителна кооперация „О.” [населено място], и макар да е уважено искането на касатора да се снабди чрез съдебни удостоверения с тези доказателства, съдът постановява решението си без тези доказателства. Въззивният съд оставя искането за събиране на доказателства без уважение, тъй като, дори основанията на чл. 266, ал. 3 ГПК да са налице, исканите доказателства били неотносими към спора.
Правилността на последното заключение на въззивния съд би могла да се подложи на преценка само в случай, че въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба. К. съд приема, че в случая това не е така. Видно от изложението на обстоятелствата, на които се основават предявените искове, общината заявява, че е съсобственик на съответната сграда въз основа на актове за държавна, респективно – общинска собственост, и ответната кооперация в нарушение на чл. 86 от Закона за собствеността се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост върху самостоятелни обекти в сградата, а в последствие се е и разпоредила с част от тях. Искането е трите нотариални акта за собственост и продажбената сделка да се обявят за нищожни. В отговорите на ответниците изрично е оспорено правото на собственост на общината. Независимо от изложените твърдения в исковата молба, и очевидно възприетата от ответниците позиция, че е налице спор за собственост, липсва преценка на съда за противоречие между изложенията на обстоятелствата и петитума на исковата молба. Ето защо се налага въззивното решение да бъде обезсилено, като делото се върне на въззивния съд за оставяне на исковата молба без движение за уточняване петитума на иска, с произтичащите от това последици.
Исканията за разноски ще се разгледат от въззивния съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение без номер от 24 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 311 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г.
ВРЪЩА делото ново разглеждане от въззивния окръжен съд в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: