2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. София, 02.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2670 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. С.-Л., гражданка на Русия, представлявана от адв. К. К., против решение № 227 от 24 март 2017 г., постановено по в.т.д. № 128 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено решение № 4272 от 17 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 1722 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за отхвърляне като неоснователни на предявените от С.-Л. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], искове за връщане на сумата от 5893,54 лева, получена на неосъществено основание – сключване на договор за покупка на модел кухня на фирма S., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и сумата 649,14 лева мораторна лихва за периода 29.07.2014 г. – 16.02.2016 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1177 от 18 декември 2017 г., поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искове молба.
По спора между страните относно наличието на валидно възникнало помежду им облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на кухненско обзавеждане въззивният съд приема, че е сключен неформален договор от сочения вид с постигнато съгласие досежно съществен елемент от договора за продажба, и вещта е индивидуализирана в степен да удовлетвори изискването за категорична разпознаваемост, и този извод е подкрепен с тълкуване на представените по делото доказателства. Предвид сключения между страните договор, претенцията за връщане на дадено на неосъществено основание е счетена за неоснователна, поради което не подлежи на изследване въпросът за характера на дадената сума – капаро, правата на ответника да я задържи по чл. 93 ЗЗД, и пр.
Сочените от касаторката обстоятелства, на които се основава искът, и по-специално изложените твърдения за намеренията на касаторката да сключи определен вид договор с ответното дружество, водят до извода, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба.
Касаторката твърди, че намерението й било да поръча кухня, която да бъде доставена и монтирана в собственото й жилище; била уверявана многократно от сътрудниците в магазина на ответника, че без нейното съгласие и нейния подпис върху договора при никакви условия поръчката на кухнята няма да бъде изпълнявана; че от нея се изисквало само да потвърди намерението си да купи кухня от съответната фирма, както и да потвърди сериозността си на купувач като внесе парична сума в размер на 50% от стойността на кухнята. Заявено е, че касаторката е имала сериозни намерения да купи избраната кухня и да сключи съгласуван с нея договор за поръчка, доставка и монтаж на кухнята, и искала да се стигне до съгласие за сключване на договор между страните за закупуване, доставка и монтаж на избраната от нея кухня; водената с юрист на ответника кореспонденция била с цел от страна на касаторката да съгласува договор за покупка на въпросната кухня, но от страна на юриста на ответника се правело всичко, така че нито едно от нейните изисквания като купувач да не бъдат удовлетворени; договорът за покупка на кухнята не бил съгласуван, не бил приет и не бил подписан от нея. Изискването на касаторката да се преустанови и прекрати поръчката на кухнята не било изпълнено от ответника, като въпреки желанието на касаторката, ответникът я информирал, че е поръчал неизвестна за нея кухня, от неизвестен за нея производител и на неизвестна за нея цена, а по-късно и че кухнята е поръчана и произведена. Касаторката поддържа, че до момента не е получила конкретизация на покупката, поради което предмета на договора не й бил ясен, за да се постигне консенсус за сключването на съответния договор. Посочените твърдения са отразени в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК. В първото по делото заседание процесуалният представител на касаторката, при обсъждане на становището на ответната страна по иска, заявява, че ответникът сочи данни за сключването на различен от твърдения от касаторката договор, а именно посреднически договор. В устните състезания процесуалният представител на касаторката заявява, че представеният проект за договор е посреднически, не било постигнато съгласие по всички параметри на договора и не било ясно въобще за какъв договор става въпрос – дали е договор за продажба, дали е комисионен, дали е посреднически. Независимо от сочените противоречия, първоинстанционният съд приема, че между страните е постигнато съгласие относно съществените елементи на договор за покупко-продажба. В мотивите на въззивното решение се приема, че ищцата избрала от каталог, представен от ответното дружество, кухня на италиански производител, като номерът на поръчка бил вписан в представената декларацията на производителя за съответствие, и ищцата поръчала именно съответната кухня, със съответния цвят, а ищцата не доказала да е поръчала друга кухня като модел, нито да е поръчала друг аспиратор. Съдът заключава, че между страните е постигнато съгласие досежно съществен елемент от договора за продажба, а именно вещта, която е индивидуализирана в степен да удовлетвори изискването за категорична разпознаваемост, и ищцата е поръчала именно кухня на съответния производител и аспиратор като каталоговите, заплатила е 50% за кухненското обзавеждане, и в съвкупност се налагал извод за валидно правоотношение по покупко-продажбен договор между страните.
Непоследователните и противоречиви твърдения от страна на касаторката като ищца по индивидуализацията на спорното право са създали неяснота относно източника на правоотношението с характеризиращите го белези, от който черпи правата си да търси съответната сума. Макар да е ясно, че вземането е с договорен източник, и за ищцата да не съществува задължение да квалифицира договора, то тя следва да го индивидуализира по време и място на сключването, субекти и индивидуализиращите го престации, защото правните последици от различните видове договори са различни (сравни решение № 494 по гр.д. № 673/2010 г., ІV г.о., ВКС). Нередовността на исковата молба не е била констатирана от съдилищата в инстанционното разглеждане на делото. До отстраняването на посочените пороци на исковата молба, разрешение на спора не може да бъде дадено. Ето защо обжалваното решение следва да се обезсили и делото се върне на въззивния съд за извършване на необходимите съдопроизводствени действия за уточняване на източника на правоотношението. По претенциите за разноски ще се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 227 от 24 март 2017 г., постановено по в.т.д. № 128 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
ВРЪЩА делото ново разглеждане от въззивния окръжен съд в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: