2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. София, 10.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1388 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Е. Я., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ж. К., против решение № 14 от 18 януари 2017 г., постановено по гр.д. № 884 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., в частта, с която е отменено решение № 385 от 7 май 2015 г., постановено по гр.д. № 239 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г., и вместо него Х. Я. (и М. Х. К. и К. Е. К. – тримата като наследници на починалия ответник Е. К. К.) е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД да плати приспадащата й се част от сумата 5470,40 лева обезщетение за ползване на 210,4 дка земеделски земи в землището на [населено място] за периода на стопанската 2011-2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното ? изплащане, както и съответната част от сума в размер на 86,78 лева обезщетение за забава върху главницата от 5470,40 лева за периода от 15.07.2013 г. – 09.09.2013 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1082 от 21 ноември 2017 г., за да се провери твърдението за недопустимост на обжалваното решение. Основание за тази проверка се намира в установената по делото смърт на ответника по исковете в срока за обжалване на първоинстанционното решение, спирането на производството по делото на 4 ноември 2015 г., за което ищецът е бил уведомен на 9 ноември 2015 г., и липсата на данни по делото в шестмесечния срок ищецът да е предприел действия по чл. 230, ал. 2 ГПК.
Предявен е иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане от страна на ответника Е. К. К. на сумата от 20599,80 лева обезщетение за неправомерно ползване на земеделска земя, и лихви от 321,08 лева върху сумата общо за периода 15.07.–09.09.2013 г., и законна лихва от подаване на искане за издаване на заповед за изпълнение. Първоинстанционното решение е постановено на 07.05.2015 г. На 08.06.2015 г. (след подаването на въззивната жалба от общината на 26.05.2015 г., и преди връчването на препис от решението на процесуалния представител на К. на 17.09.2015 г.), ответникът К. е починал. Препис от въззивната жалба е получена от процесуалния представител на К. адв. Ж. К. на 29.10.2011 г. С определение № 2862 от 04.11.2015 г. съдът е спрял производството по делото, като е задължил ищеца в шестмесечен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за смъртта и наследниците на ответника К., както и да посочи точните им адреси за призоваване, с оглед прилагане на хипотезата на чл. 230, ал. 2 ГПК. Ищецът [община], чрез процесуалния си представител адв. Ц. М., е получил препис от това определение на 09.11.2015 г. С разпореждане № 4614 от 12.05.2016 г. съдът е указал на починалия ответник К., чрез процесуалния му представител адв. Ж. К., в едноседмичен срок да представи удостоверение за наследници на лицето Е. К.. Съобщението с това разпореждане е върнато от адв. К. с отбелязване, че ответникът е починал, делото е спряно с определение от 04.11.2015 г. и той няма пълномощия, след като клиентът е починал; задължение на ищеца е да представи удостоверение за наследниците и адресите им. С разпореждане от 08.06.2016 г. съдът е изискал от общината да представи удостоверение за наследници на К., както и техните актуални настоящи и постоянни адреси. Удостоверението за наследници е получено в съда на 07.07.2016 г. Преписи от първоинстанционното решение са изпратени на наследниците на К., и те са конституирани като страни в публичното съдебно заседание на въззивния съд от 12.01.2017 г.
Съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК, при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ГПК. Изрично е прието, че при неизпълнение на това задължение делото се прекратява. Правоприемникът става страна вместо починалия ответник, независимо от това дали желае да стане страна и дали ще вземе фактическо участие в процеса. Тъй като е станал материалноправно правоприемник, той става и процесуален правоприемник по висящите дела, по които наследодателят му е бил ответник в деня на правоприемството. Спирането на производството по делото поради смърт на някоя от страните е продиктувано от необходимостта да се осигури правото на защита на нейните правоприемници като страна в процеса, за да се обезпечи тяхната възможност да вземат участие в него. За тази цел върху ищеца се възлага задължението, с оглед защита на собствените си права, да посочи правоприемниците на починалия ответник и адресите им за конституиране и призоваване. Когато обаче ищецът пренебрегне това задължението в определения от закона срок, законът предвижда правоприемниците на починалия да бъдат освободени от правните последици на висящия процес.
Съгласно чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, първоинстанционното решение е процесуално допустимо, тъй като е постановено преди смъртта на ответника К.. Настъпилата смърт на ответника е наложила конституирането на неговите правоприемници, предвид подадената преди смъртта въззивна жалба от страна на ищеца. Безспорно е, че ищецът в шестмесечния законов срок не е изпълнил задължението си да посочи наследниците на починалия ищец, като при това положение не се е сбъднало условието за възобновяване на производството по делото, предвид спирането на съответното основание, и за продължаване на съдопроизводствените действия.
При това положение, в нарушение на чл. 230, ал. 2, изр. второ ГПК, първоинстанционният съд по своя инициатива е предприел действия за установяване на наследниците на починалия ответник и адресите им за конституиране и призоваване, и ищецът е представил необходимите данни след изтичане на шестмесечния срок от влизането в сила на определението за спиране на производството по делото, а въззивният съд на свой ред е конституирал наследниците на Е. К. като ответници в процеса и е постановил обжалваното решение. Въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта му, съответстваща на правата на касаторката Я., и производството – прекратено в същата част. На касаторката следва да бъдат присъдени сторените за въззивното и касационно производство разноски за адвокатски хонорар и държавни такси общо в размер на 2107 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 14 от 18 януари 2017 г., постановено по гр.д. № 884 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., в частта, с която е отменено решение № 385 от 7 май 2015 г., постановено по гр.д. № 239 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г., и вместо него Х. Е. Я., с адрес в [населено място] клисура, [улица], като наследница на починалия Е. К. К., е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД да плати на [община] сумата от 1823,47 лева обезщетение за ползване на 210,4 дка земеделски земи в землището на [населено място] за периода на стопанската 2011-2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.01.2014 г., както и сумата от 28,93 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.07.2013 г. – 09.09.2013 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА [община], ЕИК[ЕИК], да заплати на Х. Е. Я., с посочени данни, сумата от 2107 (две хиляди сто и седем) лева разноски за въззивното и касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: