2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. София, 30.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3558 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 529/03.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 556/2017 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 68/29.01.2018 г. на състава на ВКС.
Касационното обжалване е допуснато във връзка с твърдения за недопустимост на съдебното решение, поради наличие на недопустимо произнасяне по непредявен иск, касаещ присъждане на трудово възнаграждение за м.юни 2016 г., доколкото такава претенция по исковата молба липсва.
Безспорно е между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, прекратено по взаимно съгласие. От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че за претендиралите в исковата молба месеци и дни работодателят не е изплатил частично или пълното трудово възнаграждение за тях. Не се доказват твърденията на работодателя за несъответствие на ССЕ със счетоводните записи при него, като въпреки твърденията на ответника в тази насока, липсват доказателства, от които да се приеме, че претендираното трудово възнаграждение е заплатено, а тежестта от доказването на този положителен установителен факт е изцяло върху ответника по делото, работодател по трудовото правоотношение.
Видно от исковата молба, както и от последващите молби с уточнение на предявените обективно съединени искове, ищцата не е претендирала присъждане на неизплатеното трудово възнаграждение за м.юни 2016 г., като въпреки това, първоинстанционния съд е присъдил такова, като решението на районния съд е потвърдено от въззивния съд, като последния е приел също, че се дължи и следва да се присъди възнаграждение за м.юни 2016 г., въпреки липсата на заявена претенция в тази насока, т.е. при непредявен иск за този месец. Произнасянето на въззивния съд в тази насока е по непредявен иск, недопустимо е и следва в тази част за бъде обезсилено.
Водим от горното, състав на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 529/03.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 556/2017 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив само в частта, с която е потвърдено решение №3593/25.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 11671/2016 г. от РС – Пловдив, 11-ти гр.състав с което е присъдена сумата от 395,37 лева неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2016 г. както и обезщетение за забава върху горната сума в размер на 2,53 лева, като недопустимо.
Оставя в сила решението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.