1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр. София, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 2214/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК .
Л. И. К. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 2711 от 26.01.2018г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1606 от 14.12.2017г., постановено по гражданско дело № 2344/2017г. в частта, в която не е уважен изцяло предявеният от нея положителен установителен иск за собственост.
С втора касационна жалба вх.№ 6008 от 26.02.2018г. въззивното решение е обжалвано и от Г.-И. А. Б. в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение.
Всеки от касаторите оспорва подадената насрещна касационна жалба и счита, че е неоснователна.
Касационните жалби са приети за допустими и са допуснати за разглеждане по същество по процесуалноправния въпрос налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на идеални части от дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, когато посочените права от ищеца в исковата молба в процентно съотношение, не се засягат от посочените за ответника права, за които той се легитимира с констативен нотариален акт за собственост.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 2069 от 26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 10696/2016 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Г.-И. А. Б., че Л. И. К. е собственик за разликата над 22.10 % ид. части до претендираните 22.40 % ид. части от правото на собственост на дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор ….. , признати с констативен нотариален акт № …../2003 г. на нотариус М. Ц. и е решил делото по същество като е отхвърлил иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за тази част.
Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която е отменен констативен нотариален акт № …../2009г. на нотариус Т. К., с която са признати права в полза на М. Д. А. наследодател на ответницата Г.-И. А. Б. за разликата над 238/773 ид. части до притежаваните от него 402.17/773 ид. части от дворното място.
В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Л. И. К. против Г. И. А.-Б. с твърдения, че ищцата е собственик на 22.40% идеални части от дворно място, намиращо се в [населено място] , [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор ….. по одобрените КККР на [населено място], които са признати на ищцата с констативен нотариален акт № …../2003г. Същевременно праводателят на ответницата М. Д. А. също се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, съставен въз основа на документи, № 89 от 24.02.2009г. за 460.27/773 ид.ч. от същото дворно място, съставляващо УПИ ….. -….. кв. ….. – стар, нов ….. по плана на [населено място], централна градска част. Ищцата твърди, че с този нотариален акт не само се оспорват, но се и отричат нейните и тези на останалите собственици на терена, тъй като след продажбата на 200/773 идеални части от мястото на собствениците на втория етаж, останалата квота в терена е 553/773 идеални части и тя се разпределя между ищцата, наследодателя на ответницата и останалите две групи наследници, като практически е невъзможно той да притежава 460/773 идеални части, което е повече от половината от общия размер притежавани права. С тези твърдения обосноваващи правния интерес от провеждането на иска, петитумът на исковата молба е да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата притежава 22.40% идеални части от процесното дворно място и като последица да бъде отменен констативния нотариален акт № ….. от 24.02.2017г. на нотариус Т.К. , с който М. Д. А. е признат за собственик на 460.27/773 ид.ч. от съсобственото дворно място съставляващо УПИ – ….. -….. кв. ….. – стар, ….. нов, по плана на [населено място], централна градска част, над действително притежаваните права 238/773 ид.ч.
Становището на ответницата по така предявения иск в отговора на исковата молба, изготвен от надлежно упълномощения процесуален представител адв. И.Г. е, че оспорва искането за отмяна на нотариалния акт над правата на ищцата от 22.40% поради липса на правен интерес като се е позовала и на придобивна давност за 7/15 ид.ч.. от 2013г.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Чл.124 ал.1 ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес, който следва да бъде посочен и обоснован в исковата молба. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца.
Когато ищецът притежава идеална част от недвижим имот , той има правен интерес от положителния установителен иск за собственост само ако ответникът претендира респ. има титул за собственост на същия имот в обем, който засяга правата на ищеца. Съгласно приетото с ТР 3/2012 на ВКС, ОСГК, лице, което претендира правото на собственост, признато другиму с констативен нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. При положителния установителен иск за собственост, предмет на установяване са правата на ищеца, затова отмяната на констативния нотариален акт на ответника като законна последица от уважаването на иска, следва да се постанови от съда само по отношение на признатите на ищеца права с решението, защото само за тях се разрешава възникналият спор за материално право. Когато и двете спорещи страни по положителния установителен иск за собственост притежават констативни нотариални актове за идеални части от един и същ недвижим имот, установяването на правата на ищеца може да има за последица отмяна на констативния нотариален акт на ответника, само ако между тях има колизия. При условие, че съсобственици на един имот са се снабдили с констативни нотариални актове за идеални части, с които техните права не се застъпват, не е налице правен интерес от положителния установителен иск. Тогава спорът за материално право по смисъла на чл. 537 ал.2 ГПК няма да бъде разрешен, защото ищецът ще установи своите права, но няма да отрече правата на ответника в обема, в който ищецът твърди, че не ги притежава. При спор за собственост между съсобственици по отношение на обема на правата на всеки един от тях, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, които той отрича, защото идеалните части на съсобствениците са от значение за вътрешните отношения между тях за използването и управлението на общата вещ съгласно чл. 32 ЗС. Положителен установителен иск е недопустим и по отношение на дворно място, което е в режим на етажна собственост. В тази хипотеза по силата на чл. 38 ЗС дворното място е обща част, затова действителните права на етажните собственици следва да бъде установени едновременно за всички в производство по чл. 40 ЗС.
В разглеждания случай в резултат на отчуждаване по ЗОЕГПНС през 1948г., последващи делби и разпоредителни сделки, всеки един от етажите от сградата, построена в дворното място, принадлежи на различни собственици като до този момент не са определяни идеалните части на отделните собственици от общите части на сградата, поради което споровете между тях за правата от дворното място като обща част, подлежат на разрешаване по реда на чл. 40 ЗС.
В случая ищцата твърди, че притежава 22.40% идеални части, а ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на 460.27/773 ид.ч. като по делото не участват собствениците на втория етаж на сградата, поради което по изложените съображения в отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, предявеният установителен иск за собственост е недопустим, съответно недопустимо е и решението на въззивния съд, с което е разгледан по същество. На основание чл. 281 ал.1 т.2 ГПК въззивното решение следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски общо 3954 лв., от които 1775 лв. за първата инстанция , платено възнаграждение по договор за правна защита, 1094 лв. за въззивното производство, от които 1050лв. адвокатско възнаграждение и 1105 лв. за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение 1050 лв., и 55 лв. държавни такси. Възражението на Л. И. К. по чл. 78 ал.5 ГПК за намаляване на възнаграждението, платено на процесуалния представител на Г. И. А. – Б., което е направено и пред трите инстанции, е неоснователно. При посочена от ищцата в исковата молба цена на иска 8913лв., минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба №1 на ВАдв.С ДВ бр.64/2004г. е 776лв. Платените адвокатски хонорари от Г. И. А. – Б. от 1775лв. за първата инстанция и 1050 лв. за въззивната и касационната инстанция не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, по което предмет на установяване са сложни правоотношения и множество разпоредителни сделки и при съобразяване на обстоятелството, че Г. И. А. – Б. също е касатор, както и че платеното възнаграждение от Л. И. К. на адвокатско съдружие А. за правна защита пред ВКС е 1500 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението на Пловдивския окръжен съд, седми въззивен граждански състав, № 1606 от 14.12.2017г., постановено по гражданско дело № 2344/2017г. изцяло и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА Л. И. К. да заплати на Г.-И. А. – Б. сумата 2860 лв. /две хиляди осемстотин и шестдесет лева/ разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: