Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
София, 18.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Д.Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2978 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК по касационната жалба на адвокат Г.С. като процесуален представител на А. Ф. К. от София срещу решението на СГС от 10.V.2018г. по в.гр.д. № 6775/2017г.
Касационно обжалване на решението е допуснато във връзка с твърдението на касатора за произнасяне от въззивния съд въз основа на обстоятелства, които ищецът не е релевирал в исковата си молба – за погасяване на вземането по давност, текла в периода 17.ІІІ.2010г. – 17.ІІІ.2015г. – с оглед преценка на допустимостта му, както и по въпроса за правомощията на въззивния съд съобразно чл.269 ГПК в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост, нарушение на процесуалния закон, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски.
Ответникът по жалбата И. Н. Т. от София е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 13.ХІІ.2016г. по гр.д. № 33707/2015г. и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено, че И. Н.Т. не дължи на А. Ф.К. поради погасяване по давност принудително изпълнение на вземането, за събиране на което е образувано изпълнително дело въз основа на дубликат на изпълнителен лист, издаден на 29.І.2010г. по гр.д. № 84/2002г. на ОС Монтана, за сумите: 10000лв. главница, законна лихва върху нея от 23.VІІ.2002г. до окончателното изплащане, 8000лв. мораторна лихва и 1660лв. разноски.
Прието е, че предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 във вр. с чл.439 ГПК относно вземането по изпълнителен лист, по който е образувано изп.д. № 341/2010г. по описа на ЧСИ Р.В., основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ответникът носи доказателствената тежест за установяване съществуването на право на принудително изпълнение на вземането.
Прието за установено е издаването на 29.І.2010г. по реда на чл.409 ГПК на дубликат от изпълнителния лист по гр.д. № 82/2002г., с решение по което ищецът е осъден да заплати на ответника 10000лв. – част от главница по договор за заем, ведно със законната лихва от 23.ІV.2002г. до окончателното изплащане, 8000лв. – част от мораторна лихва, както и 1660лв. разноски. По молба на ответника от 16.ІІІ.2010г. е образувано изпълнително дело № 341/2010г. въз основа на издадения дубликат. След получаване от ищеца на покана за доброволно изпълнение през м.юни 2015г. той е предявил отрицателния установителен иск за недължимост на изпълнението за вземането.
Прието е, че според твърденията в исковата молба и във въззивното производство ищецът цели да установи, че е погасено по давност предприетото принудително изпълнение на вземането по издадения дубликат. Освен това се твърди прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради неизвършване от взискателя на действия повече от две години, както и че взискателят не е извършил действия, с които да се прекъсне давността, поради което правата му да търси изпълнение са погасени. По този начин ищецът по същество е направил правопогасяващо възражение за погасяване на правото на изпълнение върху вземането по давност, текла в периода след издаването на дубликата и образуването на изпълнително дело.
Първото твърдение на ищеца, че правото за изпълнение на вземането е погасено по давност още преди образуването на изпълнителното производство, е оценено като неоснователно. В производството по издаването на дубликат ищецът е следвало да изчерпи правопогасяващите си възражения, включително за погасяването на вземането по давност. При уважаването на молбата за това със сила на пресъдено нещо се установява, че вземането на кредитора съществува и не е погасено към този момент.
Във връзка с довода на ищеца, че поради непредприемане на действия от страна на взискателя по прекъсване на течението на давността правата на ответника – кредитор за изпълнение относно вземането са се погасили по давност и че изпълнителното производство се е прекратило по право, е прието, че след влизане в сила на решението за издаване на дубликат е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за вземането. В молбата от 16.ІІІ.2010г. за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил изпълнителен способ запор върху вземанията на ищеца. Позовавайки се на т.10 от ТР № 2/2013г. е прието, че в изпълнителния процес давността не спира да тече, но тя се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие по него, като нова давност започва да тече от предприемането от взискателя на всяко изпълнително действие. В случая е основателен доводът на ищеца за прекратяване на изпълнителното производство по право поради непоискване от взискателя извършване на изпълнителни действия повече от две години, без за прекратяването да е необходим акт на съдебния изпълнител. Прието е, че посочването в молбата от 16.ІІІ.2010г. на изпълнителен способ е действие, прекъсващо давностния срок. По делото не са представени доказателства да са искани от взискателя или извършвани други изпълнителни действия след образуването на изпълнителното производство, тежестта за което е била негова. В подкрепа на това е и обстоятелството, че на длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение едва на 02.VІ.2015г. /след като производството вече е било прекратено по право/, което не представлява прекъсващо давността действие. След като на 17.ІІІ.2010г. е започнал да тече нов давностен срок, той е изтекъл на 17.ІІІ.2015г. – преди завеждане на настоящото дело /на 16.VІ.2015г./, при което правото на принудително изпълнение по изпълнителното дело е погасено по давност.
В исковата си молба ищецът твърди, че с решение от 2004г. бил осъден да заплати на ответника исковата сума, че последният образувал изпълнително дело въз основа на издадения му изпълнителен лист, по което дело била наложена забрана по ЗБДС, изпълнителното дело било прекратено на основание чл.330 ал.1 б. „д“ ГПК /отм./, сега чл.433 ал.1 т.8 ГПК; в резултат на недобросъвестното си поведение, действащ при злоупотреба с право, ответникът се снабдил с дубликат на изпълнителния лист на 29.І.2010г. поради твърдението му, че оригиналът е изгубен, въз основа на дубликата било образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Р.В., изпълнението на вземането по което ищецът оспорва на основание чл.439 ГПК, като го счита за погасено по давност – изпълнителният лист бил издаден на 29.І.2010г., след като петгодишният давностен срок бил изтекъл, дубликат бил издаден в резултат на това, че давността не се следи служебно от съда, взискателят не бил извършвал действия, с които да се прекъсва давността, поради което правата му били погасени по давност. Заявено е искане да бъде установено, че вземането е погасено по давност. Видно е от тези твърдения, че претенцията си по така предявения отрицателен установителен иск ищецът основава на възражение за погасяване на вземането срещу него по давност още преди издаването на дубликат на изпълнителния лист. Че претенцията не е основана на възражение за погасяване по давност на вземането, текла и в периода след издаването на дубликат и образуването на изпълнително дело, следва и от неизменно поддържаните пред трите инстанции изявления на ищеца /в писмената му защита пред първоинстанционния съд, във въззивната му жалба и в становището му по касационната жалба/, че с образуването на изпълнително дело давността се прекъсва и такава не тече през време на изпълнителния процес, позовавайки се на ППВС № 3/1980г., че началният момент, от който следва да се приеме, че е започнала да тече погасителната давност, е 10.І.2004г. – датата на влизането в сила на решението, че датата, към която давностния срок е изтекъл, е 10.І.2009г., че през този период и до образуването през 2010г. на изпълнително дело ответникът не представил доказателства да е предприемал действия за събиране на сумата, прекъсващи давността, както и че с изтичането на срока на 10.І.2009г. правата на последния са погасени по давност. Твърдение, че по образуваното през 2010г. въз основа на дубликата изпълнително дело ответникът също бездействал и тъй като повече от две години не бил искал извършването на принудителни действия, производството по него следвало да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, ищецът е заявил за първи път несвоевременно с писмена защита пред първоинстанционния съд, а след това и във въззивната си жалба. Въпреки това и невземайки предвид изявлението в последната, че с образуването на изпълнително дело давността се прекъсва и такава не тече през време на изпълнителния процес, въззивният съд е приел, че по този начин ищецът е направил възражение за погасяване на вземането по давност, текла и в периода след издаването на дубликат.
В съответствие чл.409 ал.4 и чл.439 ал.2 ГПК и с практиката на ВКС, опредметена в решения по гр.д. № 5781/2015г. 2 ГО и по т.д. № 60197/2016г. 4 ГО, която настоящият състав споделя, въззивният съд е приел, че е недопустимо искът за несъществуване на вземането да се основава на правопогасяващи възражения, които длъжникът е следвало да изчерпи в производството по издаването на дубликат на изпълнителния лист – решението за издаване на дубликат се ползва със сила на пресъдено нещо и то преклудира възможността за такива възражения впоследствие. Недопустимо обаче съдът се е произнесъл и по погасяване на вземането по давност, текла в периода след издаване на дубликат и образуване на изпълнително дело, възражение в какъвто смисъл ищецът не е релевирал, както вече бе посочено /не е в такъв смисъл твърдението, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК – такова обстоятелство само по себе си не обосновава изтичането на предвидения в закона давностен срок/.
Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност преди издаването на дубликат на изпълнителния лист. Всяка страна в гражданското съдопроизводство следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. При отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията си, с които обосновава правния си интерес от него – като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от които то произтича. Ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право /Така ТР № 8/2012г. на ОСГТК/.
С оглед на изложените съображения ищецът не е установил наличието на правен интерес от предявения иск, тъй като заявеното от него обосноваващо го правопогасяващо възражение е преклудирано с влязлото в сила решение за издаването на дубликат. Наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка, респективно липсата на такъв обуславя недопустимост на иска. При това положение въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по недопустим иск, поради което и на основание чл.270 ал.3 изр. първо във вр. с чл.293 ал.4 ГПК атакуваното въззивно решение, както и решението на първоинстанционния съд, следва да бъдат обезсилени и производството по делото да се прекрати.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора следва да се присъдят 4324лв. разноски за всички инстанции. По силата на чл.78 ал.1 ГПК съобразно изхода на спора на ответника по касация разноски не се следват.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на СГС, Въззивно отделение, ІV-„Д“ състав, № 2961/10.V.2018г. по гр.д № 6775/2017г., както и решението на СРС, 47 с-в, № 20716/13.ХІІ.2016г. по гр.д. № 33707/2015г., и ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от И. Н. Т. от София срещу А. Ф. К. от с.гр. иск за установяване, че Т. не дължи на К. 10000лв. главница, законна лихва върху нея от 23.VІІ.2002г. до окончателното изплащане, 8000лв. мораторна лихва и 1660лв. разноски, за принудително събиране на които е образувано изп.д. №20107900400341 при ЧСИ Р. В., рег. № 790, въз основа на издаден на 29.І.2010г. по гр.д. № 84/2002г. на ОС Монтана дубликат от изпълнителен лист, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА И. Н. Т. от София да заплати на А. Ф. К. от с.гр. 4324лв. разноски.
Решението е окончателно.
,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: