Р Е Ш Е Н И Е
№. 119
гр. София, 18.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 11 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №593/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на М. Д. С., Д. М. С. и Д. Д. С. срещу решение №492/16.03.2012 г. на Софийски апелативен съд/ САС/по в. гр.д. №4004/2011 г., В ЧАСТТА, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която СГС е уважил субективно съединените искове на ищците за сумата от 100 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане по чл.50 ЗЗД по отношение на ответника [фирма] – [населено място].
Излагат се доводи и оплаквания за недопустимостта на въззивното решение в тази част, поради липса на въззивна жалба от страна на ответника [фирма] – [населено място].
Ответникът по касационната жалба изразяват становище за нейната неоснователност в отговор на същата
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпроса за обхвата на процесуалните правомощия на въззивния съд по чл.209 от ГПК/отм./ да обезсилва решение на първата инстанция в частта на произнасяне по иск, който не е предмет на въззивното обжалване.
С определение№ 866 от 23.11. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, поради констатация за вероятна недопустимост на въззивото решение, поради липса на въззивна жалба от страна на ответника [фирма] – [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
Настоящият състав на ВКС приема следното:
По отношение на субективно съединените искове на ищците за присъждане на сумата от 100 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане по чл.50 ЗЗД срещу ответника [фирма]– [населено място], които са били уважени изцяло, въззивният съд е констатирал, че това дружество е променило правно-организационната си форма от ООД в АД още преди завеждането на исковата молба по спора в съда, с оглед на което ответник с такова наименование в търговския регистър не е съществувал. С оглед така приетото е счел произнасянето по иск срещу несъществуващ ответник от страна на първоинстанционния съд за недопустимо и е обезсилил решението в тази част при липса на въззивно обжалване от страна на ответника [фирма] – [населено място] и при наличие на надлежно сезиране само от страна на ищците В ЧАСТТА за отхвърляне на исковете им срещу другия ответник [фирма]-гр.София за сумата от 100 000 лева.
По допустимостта на така постановеното съдебно решение :
Касационната жалба е основателна. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., се приема, че преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото.
В случая въззивната жалба на двете дружества –ответници по иска е върната с определение от 12.01.2011 г. по гр.д. № 839/05 на СГС, ГК, 3 състав, поради невнасяне в срок на държавна такса. С определение №445/21.03.2011 . по ч.гр.д. №778/11 на САС определението за връщане е потвърдено , а с определение на ВКС, ІІ т.о. №858/02.11.2011 г. по ч.т.д. № 777/2011 г. е потвърдено определение на САС за отказ за възстановяване на срок за касационна обжалване на първото определение. Следователно срещу първоинстанционното решение не е било налице сезиране на въззивния съд с жалба от ответниците в частта от първоинстанционното решение, с която е бил уважен искът срещу [фирма]. При това положение въззивният съд не е следвало изобщо да се произнася по решението на първата инстанция по него и служебно да прогласява неговата недопустимост при липса изобщо на жалба в тази част. Това категорично следва от разпоредбите на чл.209 ГПК-отм. във връзка с чл.208 ал.2 ГПК-отм. и е предмет на третиране в задължителната практика на ВКС- т.14 от ТР №1/2000 г. от 04.01.2001 г., относно обхвата на пределите на проверката, която въззивният съд извършва служебно по допустимостта на първоинстанционното решение, която е лимитирана само по иска, по който решението се обжалва. В останалата част по отношение произнасянето по искове извън обхвата на сезиране от жалбоподателя решението е влязло в сила и е породило благоприятните за него последици и служебното /без жалба от противната страна/ коригиране, поради недопустимост би довело до недопустимото от гледна точка на закона/чл.208 ал.2 ГПК-отм./ влошаване на неговото положение.
Самото произнасяне от страна на въззивния съд в частта на съдебното решение на първата инстанция, с която същата се е произнесла по иск, по който същото е влязло в сила, поради липса на жалба е недопустимо и подлежи на обезсилване, съгласно чл.293 ал.4 ГПК във връзка с чл.270 ГПК.
В полза на касатора следва да се присъдят разноските му пред настоящата инстанция в размер на 2030 лева-държавна такса по допускане и разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №492/16.03.2012 г. на Софийски апелативен съд/ САС/по в. гр.д. №4004/2011 г., В ЧАСТТА, с която е обезсилено първоинстанционното решение № 3 315 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 839/05 на СГС.
ОСЪЖДА [фирма]-гр.София да заплати на М. Д. С., Д. М. С. и Д. Д. С. сумата от 2030 лева –разноски пред ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.