О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
гр. София, 22.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч. гр. дело № 606 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. С. В. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. К., против определение № 453 от 21 септември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 191 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2010 г., с което е оставена без разглеждане молбата на Д. В. за изменение на решение без номер от 11 май 2010 г. по същото въззивно гражданско дело в частта му за разноските.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и постановено при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въззивното решение било допуснато до касационно обжалване и е отменено от ВКС, като решението на ВКС влязло в сила на 31 март 2011 г.; срокът не е пропуснат, тъй като искането е сторено в едномесечния срок след влизането на решението в сила; при отхвърлително решение на въззивният съд правилно не са били присъдени разноски на частната жалбоподателка, но исковете са уважени от касационния съд и след влизането на решението в сила ищецът има право да иска разноски; ако въззивният съд е счел, че искането не му е подсъдно, а следва да бъде разгледано от ВКС, е следвало да го изпрати там.
Ответникът С. В. Г. от [населено място] не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 Г..
С атакуваното определение съдът приел, че подадената молба по чл. 248 ГПК е процесуално недопустима, защото решението на въззивния съд е било съобщено на ищцата на 14 май 2010 г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 14 юни 2010 г., а молбата за изменение на решението в частта му за разноските е подадена на 6 април 2011 г. – извън преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съдебният акт е постановен от некомпетентен за разглеждането на молбата съд.
С решение № 114 от 21 март 2011 г. по гр.д. № 1143 за 2010 г. на ІV ГО ВКС частично обезсилил и частично оставил в сила въззивното решение на окръжния съд в [населено място], но в основната му част отменил решението на въззивния съд и вместо него приел за установено, че С. Г. дължи на Д. В. 6823,62 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 25 февруари 2009 г. и изтекла лихва от 1453,11 лева върху главницата за периода 6 март 2006 г. – 24 февруари 2009 г. В касационната жалба е направено и искане за присъждане на сторените по делото разноски, като касационният съд присъдил разноските за касационната инстанция.
Искането за допълване на решението в частта му за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпило в съответния срок. След като касационният съд е разрешил спора по същество, като е отменил въззивното решение и е постановил ново такова, то компетентен да се произнесе по искането е касационният съд. Неправилно частната жалбоподателка е отправила искането си до въззивния съд, чието решение е отменено. Атакуваното определение следва да се обезсили и делото да се изпрати на състава на четвърто гражданско отделение на ВКС за произнасяне по искането на Д. В..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 453 от 21 септември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 191 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2010 г.
ИЗПРАЩА делото на докладчика по гр.д. № 1145 по описа на ІV ГО ВКС за 2010 г. за произнасяне по молбата на Д. В. с вх. № 6768 от 6 април 2011 г., приложена по в.гр.д. № 191 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: