3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
гр. София, 12.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1420 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. Д., против въззивното решение № 142 от 18 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 196 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2010 г., с което е потвърдено решение № 258 от 12 март 2010 г., постановено по гр.д. № 1351 по описа на районния съд в гр. Стара Загора за 2008 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 222 от 20 април 2012 г. поради вероятността въззивното решение да е недопустимо във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК.
Относимите обстоятелства са следните:
К. е предявила искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ поради прекратяването на трудовото й правоотношение като директор на ЦДГ „И.”, [населено място] , [община], с основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Изрично в исковата молба се сочи, че пасивно процесуално легитимирана да отговаря по исковете е ответната [община], на което общината възразила по легитимацията си в процеса. С първоинстанционното решение е прието, че трудовото правоотношение е възникнало между ищцата и детската градина, чийто директор е била, а не между нея и общината, и тъй като общината не е страна в трудовото правоотношение, предявените искове са отхвърлени. Въззивният съд приема, че трудовото правоотношение е възникнало между касаторката и предприятието, в което тя е заемала длъжността директор, а кметът на общината е по-горестоящ спрямо работодателя орган, на който ЗНП е предоставил типично работодателски правомощия да сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини; ищецът по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК може да ги насочи срещу предприятието, с което е възникнало трудовото правоотношение или срещу по-горестоящия орган – общината, като в конкретния случай общината е пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирана страна в процеса.
Постановеното решение при ответник друг субект, а не работодателят, е в противоречие с тълкуването, прието от ВКС в ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК – надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. В процесния случай исковете са предявени срещу горестоящия спрямо работодателя орган. Съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по законовата дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ.
Предвид изложеното, надлежен ответник по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, предявен от директор на общинска детска градина, чийто трудов договор е сключен с и прекратен от съответната община, е детската градина, което се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Трудовият договор с директора на общинската детска градина се сключва с кмета на общината по силата на чл. 37, ал. 5 от Закона за народната просвета, но от това не следва изключение от правилото на чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона – чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила. Законът в чл. 37, ал. 5 ЗНП още сочи, че кметът на общината прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини. Субективното право за прекратяване на трудовото правоотношение принадлежи на работодателя; за осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат правната сфера на работодателя, което го определя като надлежен ответник по искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ.
При посочените съображения следва да се приеме, че обжалваният съдебен акт е недопустим. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. В конкретния случай първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение с указание до ищцата да вземе мерки за конституирането на детската градина като ответник по делото и да укаже на страната да представи искова молба за връчване на детската градина с копие от всички представени писмени доказателства и последиците от бездействието на ищеца в тази насока. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд в [населено място], тъй като т. 17 на ТР № 1 от 4 януари 2001, ОСГК, и т. 4 на ТР № 1 от 17 юли 2001, ОСГК, са изгубили значението си с приемането на ГПК от 2007 г.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 142 от 18 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 196 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2010 г., както и потвърденото с него решение № 258 от 12 март 2010 г., постановено по гр.д. № 1351 по описа на районния съд в гр. Стара Загора за 2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в гр. Стмара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: