3
Ч.т.д.№2134-14 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София, 29.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2134 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл.396 ал.2,предл. последно ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-София срещу въззивно определение № 4131/23.04.2014 г. по ч.т.д.110/13 на АС-Бургас, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, по реда на чл.389 ал.1 ГПК е допуснато обезпечение на иск предявен по реда на чл.422 ГПК от страна на самия жалбоподател срещу [фирма]-гр.Б. и М. И. Б. по искане на последните като ответници по иска и като обезпечителна мярка е спряно незабавното изпълнение на заповед № 3816 издадена в полза на банката-ищец срещу ответниците по реда на чл.417 ГПК на 16.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5958/10 на РС-Бургас за сумата от 157 673,41 лева-дължими по договор за банков кредит .
В частната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и обезсилване или отмяната му.
Ответникът по частната жалба изразява писмно становище за недопустимостта на същата,съответно за неоснователността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , съгласно чл.396 ал.2,предл. последно ГПК.
Касационното обжалване следва да се допусне, доколкото е налице недопустимост на обжалвания акт, за което ВКС е длъжен да се произнесе служебно/ТР №1/2010 на ОСГТКВКС/. Недопустимостта следва от липсата, на първо място, на процесуала легитимация на ответниците по иска да искат от съда обезпечение на предявения срещу тях иск. Това право принадлежи единствено на ищеца-чл.389 ГПК. Освен това , в случая, чрез допускането по реда на чл. 389 ал.1 ГПК на налагане на обезпечителна мярка „спиране на незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК” се заобикаля специалния ред за това, предвден в чл.420 ГПК, съгласно който спирането става в рамките на заповедното производство чрез подаване на възражение в предвиден в закона преклузивен срок за това-чл.420 ГПК връзка с чл.414 ал.2 ГПК. С оглед изложеното частната жалба е основателна и обжалваното определение следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 4131/23.04.2014 г. по ч.т.д.110/13 на АС-Бургас, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, по реда на чл.389 ал.1 ГПК е допуснато обезпечение на иск предявен по реда на чл.422 ГПК от страна на самия жалбоподател срещу [фирма]-гр.Б. и М. И. Б. по искане на последните като ответници по иска.
ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 4131/23.04.2014 г. по ч.т.д.110/13 на АС-Бургас.
ВРЪЩА преписката на ОС-Бургас за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска по чл.422 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.