3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
С., 01.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 87 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. Т. М. от[населено място], [община] и М. Т. М. от[населено място] – лично и като управител на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния им представител адв. А. Ч., против определение № 472 от 20 декември 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 606 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 501 от 8 октомври 2010 г. по гр.д. № 942 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г. в частта му, с която е оставил без разглеждане като недопустима жалба на частните жалбоподатели относно определянето от съдебния изпълнител на начална дата на публична продан и е прекратено производството по делото в тази част, потвърдено е разпореждане от 26 октомври 2010 г. по същото гражданско дело, с което е върната жалба на частните жалбоподатели и частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на [фирма] юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото насрочването на публичната продан не е извършено надлежно и имуществото – предмет на публичната продан, не е възложено по най-високата предложена цена; определението е неправилно и във втората му част, защото действията на съдебния изпълнител са порочни – не е извършено надлежно наддаване и началната цена е абсолютно занижена, не е изготвена съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на имотите, а съдебният изпълнител не притежава необходимите специални знания, за да определи реалните цени на имотите. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – могат ли да бъдат обжалвани пред съда действията на частния съдебен изпълнител, касаещи определянето на началната цена на публичната продан.
Ответникът “Р. (Б.)” Е., представлявано от изпълнителния директор А. А. и прокуриста М. П., чрез юрисконсулт И. Ц., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че правилно първоинстанционният съд приел, че обжалваното действие на частния съдебен изпълнител, касаещо определяне на началната цена на публичната продан, не е от изрично изброените в чл. 435, ал. 3 ГПК действия на съдебния изпълнител, които могат да се атакуват с жалба пред съда; след като първоинстанционният съд е разгледал по същество жалба против действията на съдебния изпълнител, касаещи пороци при възлагането на недвижимите имоти, то правилно е върнал като недопустима жалбата по реда на чл. 437, ал. 4 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена срещу акт на въззивен съд, който не подлежи на касационно обжалване.
Съобразно правилото на чл. 437, ал. 4 ГПК, решението на съда по жалбите срещу действията на съдебните изпълнители, с което е сторено произнасяне по същество, не подлежи на обжалване. На обжалване пред съответния апелативен съд би подлежало само определение на окръжния съд, с което производството по делото е прекратено или както е в разглеждания случай – когато е оставена без разглеждане жалба против решение на окръжния съд. Постановеният от апелативния съд съдебен акт е окончателен.
На обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивния съд, с които се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Решенията по чл. 437, ал. 4 ГПК, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не са преграждащи по-нататъшното развитие на делото, нито пък имат характер на определение, което разрешава по същество друго производство. В производството пред въззивния съд се извършва проверка само за точното приложение на процесуалните норми, свързани с порок в действията на съдебния изпълнител и предмет на разглеждане не са възражения във връзка със съществуването на задълженията. Ето защо липсва основание да се приеме, че атакуваното определение може да се причисли към определенията по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК, които при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, биха могли да се допуснат до касационно разглеждане.
Ответникът “Р. (Б.)” Е. претендира заплащане на разноски за касационното разглеждане на спора по реда на чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК. Касационният съд приема, че частните жалбоподатели му дължат 50 лева за касационното производство по частната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Т. М. от[населено място], [община] и М. Т. М. от[населено място] – лично и като управител на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния им представител адв. А. Ч., против определение № 472 от 20 декември 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 606 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г.
ОСЪЖДА Д. Т. М. от[населено място], [община] и М. Т. М. от[населено място] – лично и като управител на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], да заплатят на “Р. (Б.)” Е., със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от изпълнителния директор А. А. и прокуриста М. П., сумата от 50,00 (петдесет) лева сторени разноски за касационното производство по частната жалба.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частните жалбоподатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: