О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр.София, 01.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 170/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Н. Б. И. срещу определение на Софийски градски съд № 18189/ 29.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 10759/ 2010 г. С него, след като е отменено определение на Софийски районен съд от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 12236/ 2009 г., по искане на Б. Л. Б. е възстановен срокът по чл.131 от ГПК за подаване на отговор срещу исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 12236/ 2009 г.
Жалбоподателката поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като не отчита фактът, че причина да бъде пропуснат срокът по чл.131 от ГПК е виновното процесуално бездействие на ответната страна. Счита, че са налице основанията за допускане на обжалването по два правни въпроса: могат ли да се считат за особени и непредвидени тези обстоятелства, които не са преодолени поради виновното поведение на ответната страна и дали оттеглянето на иска и последващото образуването на ново дело по идентичен иск представлява превратно упражняване на права. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика, моли обжалването да бъде допуснато и след отмяна на въззивното определение, молбата за възстановяване на срок да бъде отхвърлена.
Ответникът по частната жалба Б. Б. счита, че същата е недопустима, тъй като определението не е преграждащо, нито законът изрично предвижда възможност за обжалването му. Евентуално излага доводи, че съдебният акт не противоречи на практиката на ВКС и че няма основания да бъде допуснат до обжалване, както и че изводът, за наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока да се подаде отговор на исковата молба, е правилен и законосъобразен.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за недопустима, поради което не следва да се разглежда искането по чл.280 ал.1 от ГПК.
Разпоредбата на чл.274 ал.3 дава право да се обжалват пред Върховния касационен съд определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното в настоящето производство определение не е преграждащо и не дава разрешение по същество. Нещо повече, разпоредбата на чл.66 ал.2 от ГПК изрично постановява, че е обжалваемо определението, с което се отказва възстановяване на срок. По аргумент за противното, определението с което такава молба се уважава, не подлежи на обжалване, включително на касационно такова. Подадената срещу такова определение касационна жалба е недопустима и не може да бъде разглеждан въпросът има ли основания за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Н. Б. И. срещу определение на Софийски градски съд № 18189/ 29.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 10759/ 2010 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: