ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
С., 18.04. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 845 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби вх. № А 1850/04.ХІІ.2009г. и № А 499/08.ІV.2010г. на адвокат К. като процесуален представител на [фирма] М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /МОС/ от 14.Х.2009г. по в.гр.д. № 132/2009г. и срещу решението от 23.ІІ.2010г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на първото.
В отговора по чл.287 ал.1 от ГПК ответникът по касационните жалби Н. Л. М. от[населено място] е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадениа срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, но са процесуално недопустими, съображенията за което са следните:
С решението от 14.Х.2009г. по гр.д. № 132/2009г., допълнено с решение от 19.І.2010г., МОС е отменил решението на МРС от 16.І.2009г. по гр.д. № 658/2007г. в отхвърлителната му част над 361.46лв. до 3800лв. и в частта за присъдените на дружеството – касатор разноски и вместо него е постановил друго, с което е осъдил “В и К” М. да заплати на Н. Л..М. на основание чл.59 от ЗЗД 361.46лв. обезщетение за неползване на собствен недвижим имот за периода 12.ХІІ.2003г. – 16.V.2007г., ведно със законната лихва, считано от 16.V.2007г. до окончателното изплащане, като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която искът е отхвърлен над 361.46лв. до 3800лв., и е присъдил в тежест на дружеството 202.86лв. разноски.
С решението от 23.ІІ.2010г. МОС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като след думите: “Отменя първоинстанционното решение в частта, с която искът на Н. Л..М. против [фирма] М. за присъждане на обезщетение за неползване на собствен недвижим имот е отхвърлен” да се чете”до размер на 361.46лв.”, вместо вписаното “над сумата от 361.46лв. до претендирания размер от 3800лв.”.
При тези обстоятелства се налага извод, че касационните жалби са подадени срещу решения по дело с обжалваем интерес под 1000лв., поради което и по силата на чл.280 ал.2 от ГПК /в редакцията му преди изменението през 2010г. /ДВ бр.100/2010г./ те не подлежат на касационно обжалване. Ето защо касационните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на [фирма] М. вх. № А 1850/04.ХІІ.2009г. срещу решението на Окръжен съд Монтана от 14.Х.2009г. и вх. № А 499/08.ІV.2010г. срещу решението от 23.ІІ.2010г., и двете постановени по гр.д. № 132/2009г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 845/2010г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: