2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 28/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
гр. София, 22.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 28 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Община [населено място] срещу решение № 219 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 438/10 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 148 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 270/10 г. на Районен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Сдружение за напояване „Водата е живот” [населено място] оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Жалбата е недопустима. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, в редакцията действуваща до изменението с ДВ бр. 100/10 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Видно е от представените с исковата молба удостоверения, че данъчната оценка на имот с кадастрален № 000215 е в размер на 363.30 лв., а на имот с кадастрален № 000221 е 84.80 лв., следователно в такъв размер е и обжалваемия интерес, който за вещните искове се определя според данъчната оценка на имота, въз основа на която се изчислява цената на иска съгласно чл. 69 ГПК. Чл. 280 ал. 2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения с обжалваем интерес под 1 000 лв. и те влизат в сила от момента на постановяването им, съгласно чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК, с което процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Подадената касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима и не подлежи на разглеждане от ВКС.
Ответникът по касация претендира за разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК, с оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Община [населено място] срещу решение № 219 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 438/10 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на Сдружение за напояване „Водата е живот” [населено място] 300 лв. разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: