ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185
София, 10.08.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1491 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.К. като процесуален представител на С. Й. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд /ЯОС/ от 20.V.2010г. по в.гр.д. № 148/2010г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] Я. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима само в частта по иска с правно основание чл.221 ал.2 от КТ. В частта по претенцията по чл.234 ал.3 т.2 от КТ жалбата е недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК предвид размерът й – 168лв. Ето защо в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.221 ал.2 от КТ ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ЯОС след връщането на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане с решение по гр.д № 2673/2008г. е отменил решението на Ямболския РС от 10.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1754/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил С. К. да заплати на [фирма] 2655лв. на основание чл.220 ал.1 от КТ и 168лв. на основание чл.234 ал.3 от КТ, както и разноски.
За да постанови решението, ЯОС е приел, че страните са били в трудово правоотношение, че ответникът в периода 02.VІІІ. – 21.VІІІ.2007г. не се е явявал на работа, че той не е бил открит на посочения адрес и затова уволнителната заповед, изпращана му два пъти по пощата с обратна разписка, е била връщана поради неоткриването му, с оглед разпоредбата на чл.335 ал.3 от КТ заповедта за дисциплинарното му уволнение следва да се счита връчена към момента на подаването на исковата молба в съда – 23.Х.2007г., към който момент трудовото правоотношение е и прекратено. При това положение ответникът дължи на ищеца обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за тримесечния уговорен срок на предизвестие.
В изложението на С. Й..К. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса налице ли е прекратяване на трудовия договор и дали заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да влезе в сила, ако не е връчена на работника, както и по въпроса за прилагането на неустановена от закона фикция – че заповедта следва да се счита връчена, въпреки установената липса на връчване, в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в посочени и представени решения на състави на ВКС, на ВТОС и Кюстендилския РС. Твърди се, че разглеждането на касационната жалба ще допринесе за правилното тълкуване и прилагане на чл.195 ал.3 и чл.335 ал.2 т.3 от КТ.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл по релевираните в изложението въпроси в съответствие с даденото им от касационния съд разрешение с постановеното по реда на чл.290 и следв. от ГПК решение № 1009/01.ІV.2010г. по гр.д. № 2637/2008г. С това решение, имащо задължителен за съдилищата характер, включително за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, касационният съд е уеднаквил съдебната практика, която се споделя и от настоящия състав. Ето защо с представените решения, постановени преди това в производства по отменения ГПК, не се обосновава наличието на противоречива практика като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски, а на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени само направените такива за настоящата инстанция в размер на 300лв. по представения договор за правна защита и съдействиеот 27.VІІ.2010г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Й. К. от [населено място] срещу решението на Ямболския окръжен съд, ГК, № 59 от 20.V.2010г. по гр.д. № 148/2010г. в частта по иска с правно основание чл.234 ал.3 т.2 от КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, ГК, № 59 от 20.V.2010г. по гр.д. № 148/2010г.
ОСЪЖДА С. Й. К. от [населено място] да заплати на [фирма] Я. 300лв. разноски.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена частично без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис от него на касатора пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: