ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 202
София, 27.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 133 по описа за 2011 г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Б. като процесуален представител на В. Д. Б. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от ЗО.Х1.2009г. по гр.д. № 583/2009г.
Ответниците по касационната жалба Й. Г. Б. и А. Й. Б., и двамата от [населено място], не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима само в частта на въззивното решение, с която касаторката е осъдена да заплати на А. Б. 1017.31лв. обезщетение за ползването на съсобствен имот. В частта, с която въззивният съд е осъдил В. Б. да заплати на Й. Б. 435.99лв. обезщетение за ползване на съсобствен имот въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията на разпоредбата преди изменението й по ДВ бр.100/2010 r. с оглед на обстоятелството, че цената на този иск е в размер на присъдената сума. С оглед на това в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение в осъдителната му част по иска на А. Б. ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение КОС е отменил частично решението на Дупнишкия PC от 13ЛЛ1.2009г. по гр.д. № 1579/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил В. Д.Б. да заплати на А. Б. 1017.31лв. обезщетение за ползване на съсобствен имот – застроено с едноетажна максивна жилищбна сграда и плевня дворно място, находящо се в [населено място], през периода 14.VI.2006r. – 01.Х1.2008г., ведно със законната лихва, считано от 01.Х1.2008г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици на процесния имот, че за предходен период /27.IV.2004r. – 14.VI.2006r./ ответницата е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за ползването, че ищецът е поканил ответницата да му заплаща обезщетение, като поканата в този смисъл, връчена на 29.IV.2004r., е породила правно действие и за процесния период – искането в нея се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика, установено е и преченето ищецът да ползва съобразно правата си съсобствения имот чрез смяна на брава от ответницата и отказ на същата да му предостави ключ, като само тя е живяла в имота прец целия исков период. Прието е при това положение, че са налице предпоставките по чл.31 ал.2 от ЗС за уважаване на предявения иск за присъждане на обезщетение.
В изложението на В. Д.Б. по чл.284 ал.З т.1 от ГПК, представено след дадено й от съда указание, се сочи, че въззивното решение било постановено в противовес на събраните доказателства, че съдът не взел предвид, че още на 10.V.2004r. е подадена искова молба и с решение по гр.д. № 631/2004г. на Д. е разпределено ползването на процесния имот, че при изготвянето на заключението си вещото лице провело разговор със страните, на който било постигнато съгласие да се даде възможност сна В.Б. да ползва по-голяма площ от жилищната сграда, като се намали ползваната от нея площ от дворното място, при което е от значение уговореният начин на ползване, че поради оттегляне на иска е прекратено гр.д. № 551/2007г. /за разпределение ползването на имота/, като междувременно ищците претендират обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС, независимо от постигнатото съгласие, че от показанията на св.М. се установява, че ответницата не ползва целия имот, не е налице лишаване по смисъла на закона и препятстване на ползването от ищеца, но той не е реализирал правото си, че с оттегляне на иска за реално разпределение, безспорното нежелание за ползване на съсобствените части и неубедителните доказателства за недопускане до имота на ищеца отправената покана преди завеждането на гр.д. № 631/2004г. в настоящото производство е неоснователна. В този смисъл въззивното решение било постановено по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Не се сочи и не се представя съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от TP № 1/19.11.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касаторката не отговаря на посочените изисквания. В него не е поставен конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи за наличие на предвидените в чл.31 ал.2 от ЗС предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение. Релевираните в изложението съображения са за необоснованост, а те представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.З от ГПК и се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането на такова. Както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен служебно да извлича съществените за изхода на спора процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Не се сочи и представя и съдебна практика, обосноваваща наличието на допълнителния критерии за допускане на касационно обжалване -твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. При това положение касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в осъдителната му част по иска на А. Б. не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от ЗО.Х1.2009г. по гр.д. № 583/2009г. в частта, с която В. Д. Б. е осъдена да заплати на А. Й. Б. 1017.31лв. обезщетение на основание чл.31 ал.2 от ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Д. Б. срещу решението на Кюстендилския окръжен съд от ЗО.Х1.2009г. по гр.д. № 583/2009г. в частта, с която тя е осъдена да заплати на Й. Г. Б. 435.99лв. обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от него на касаторката само в частта, с която касационната й жалба е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: