О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр.София, 14.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1079/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. Г. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 181 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 126/ 2011 г. С посоченото решение е обезсилено решение на Крумовградски районен съд по гр.д.№ 129/ 2010 г., като по исковете за признаване за установено, че В. А. Т., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], дължи на касатора сумата 4 000 лв дадена на отпаднало основание и сумата 400 лв неустойка, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По искането за признаване за установено, че в полза на касатора съществува вземане срещу В. Т. за законна лихва върху сумата 4 000 лв за период от 11.08.2010 г. до окончателното й изплащане, производството е прекратено.
Жалбоподателят твърди в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд разрешил неправилно процесуалноправният въпрос допустимо ли е изменение на основание на иска в производство, образувано на основание чл.415 ал.1 от ГПК. Според него този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли обжалването да бъде допуснато.
Ответната страна В. А. Т., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], оспорва жалбата и счита, че няма основания за допускане на обжалването.
Върховният касационен съд, преди да пристъпи към разглеждане на искането за допускане на касационно обжалване, при проверката на допустимостта на жалбата, намери същата за недопустима. Неправилно въззивният съд е посочил в решението си, че същото подлежи на обжалване пред ВКС. Законодателят е въвел ограничение във възможността за обжалване според материалния интерес на решението, чието касиране се иска. Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. ЗИДГПК. Процесуалните норми имат незабавно действие, така че за касационните жалби, подадени след 21.12.2010 г. важи ограничението на касационното обжалване по сега действащата разпоредба на чл.280 ал.2 от ГПК.
Спорът по настоящето дело е гражданскоправен и въззивният съд е бил сезиран с искове, чиято парична оценка е 4 000 лв и 400 лв – чл.69 ал.1 т.1 вр. чл.68 от ГПК. Въззивното съдебно решение по обективно съединени искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 от ГПК. Подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде върната на подателят й.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Г. М. против въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 181 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 126/ 2011 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: